Истинската ми всъщност

Полетът...

И понеже не гледах къде вървя се подхлъзнах. За малко да падна обаче Лукас ме хвана през кръста. Погледна ме право е очите. Аммм беше доста странно. Той продължава да ме гледа а аз преглътнах леко и казах.
Лина: Опа за малко да падна.
Лукас: Да. Внимавай повече.-каза и ме пусна леко. Какво му става?
Лина: Виж такова. Нали ти казах за Италия.
Лукас: Да.....?
Лина: Всъщност ще съм там заради свадбата на баща ми.
Лукас: Ами добре. Но май не ти е много добре.
Линя: Всъщност да. И аз за това ви поканих да не съм сама.
Лукас: Спокойно изобщо за нищо на света няма да те оставим. Нали сме приятели?
Лина: Да знам че няма да ме оставите. Всъщност знаеш ли нека да отидем днеска.
Лукас: Чакай. Как днеска?
Лина:Ами днеска. Да кажем след 2 часа.
Лукас: Но още Джак и Кейт не знаят нищо за Италия.
Лина: Спокойно ше ги убедя. А ти оправи билетите.
Лукас: Става. Хайде приготви се и да излизаме.
Лина: Добре.-казах и го целунях по бузата. Незнам защо така ми дойде отвътре.
Оправихме се и отидохме при Джак и Кейт. Те се съглсиха. Даже Джак не ми мрънкаше чак толкова. След 30 мин. бяхме на летището.
Джак: Е принцесо ти сама искаш да си тръгна по рано.
Лина: Я стига не ме ядосвай. Хем и аз ще поостана малко.-казах и се натъжих.
Кейт: Джак ти после няма ли да се връщаш?
Джак: Нека да говорим по късно. Нали става?
Кейт: Да добре.- каза обаче се натъжи. И аз поне малко да ги разсея започнах отново да им говоря.
Лина: Така..... Сега според вас коя ли е новата " жена" на баща ми?-казах и се изсмях.
Лукас: Според мен няма да е много зле. Но си представи да имаш доведени сестри и братя.
Джак: Каквато и те знам ще се побъркаш съвсем принцесо.
Лина: Охх аз трудно ше търпя тази жена пък и някакви деца. Няма да стане!
Кейт: Хахаха да! Хора вече е време да се качваме.-каза тя и всички се втурнахме към самолета.
Лукас: Кои номера са ви билетите?
Лина: Моя е 8.
Джак: А моя 9.
Кейт: Моя е чак 27.
Лукас: А моя 2.
Лина: Но много ще сме разделени.
Джак: Да само ние ще седим двамата.
Лукас: Е няма какво да се прави.-каза и тръгна към своето място и Кейт направи същото.
Джак: Е и ние да  седнем.-след това и ние си намерихме местата.
Лина: Много ми липсват.-казах изведнъж.
Джак: Какво?
Лина: Всичките ми приятели, училището, местата в които се мотаехме като цяло Италия ми липсва много.
Джак: Милата ми. Е след няколко часа сме там. Като пристигнем какво правим?
Лина: Нека у вас. Моля те няма да се занимавам с баща ми.
Джак: Както кажеш. А ти ще ми кажеш ли как върви с Лукас?
Лина: Какво с Лукас?
Джак: Нали сте заедно.
Лина: Ааа това ли. Виж всъщност.
Джак: Не сте заедно нали......?
Лина: От къде знаеш?
Джак: Просто разбрах. Много добре знам кога ме лъжеш.
Лина: Съжалявам. Наистина много. Само не ми се сърди.
Джак: Спокойно няма. Обаче ми обещай че ще ми казваш всичко както си е било и до сега.
Лина: Обещвам.-казах и го прегърнах. Вече самолета щеше да потегли. Обаче мен ме е страх малко и за това се сгуших в Джак.
Джак: Я стига Лина още ли те е страх.
Лина: Чакай какво? Страх? Не.... Защо да ме е страх? Добре де малко.
Джак: Е щом казваш така. Значи е така.
Лина: Даа. Млъкни моля те. Безтуй ми се спи.
Джак: Е спинкай тогава.-каза а аз си сложих главата на рамото и съм заспала.
След 3 часа...
Пристигнахме в Италия. Охх само колко ми липсваше Италия. Тъкмо си взехме багажа и щяхме да се качим на такси но тогава..............