Истинската ми всъщност

Твърде разсеяна съм...😦😦😦

Вече бяхме в парка. Оглеждахме се наоколо обаче нямаше никой.
Лина: Но тука няма никой.
Тео: Права си.-каза той и кимна с глава.
Вървяхме и когато бяхме близо до пързалката имаше една от черните кутийки. Веднага я взех и вътре имаше телефонен номер.
Тео: Веднага да звъннем.
Лина: Да. Хайде.
Набрахме номера. И ни вдигнаха. Но това беше глас на една жена.
???: Ее здравей Лина.
Лина: Коя изобщо си ти?
???: Аз съм човека от който ще разбереш цялата истина.
Лина: Но каква истина.
???: Е слушай ме внимателно.
Лина: Чакам да чуя какво намекваш.-казах вече ядосано.
???: Аз знам че ти в момента носиш моят медальон.
Лина: Чакай? Какв....-и ме прекръсна.
???: Първо не ме прекъсвай и второ  освен медальона не искаш ли да разбереш къде е майка ти?
Лина: Мама?-казах и буквално не си усещах краката. Явно Тео усети и ме хвана за ръка.
???: Точно така. Запомни тя не е виновна че те е оставила.  Всичко което се случи е заради медальона.
Лина: Чакай. Ноо.-и се затвори.
Тео: Какво става?
Лина: Незнам Тео.-казах и го прегърнах с все сила.
Ние се опитахме да звъннем отново и отново но нищо.
Лина: Не разбирам как медальона който принадлеби на твоето семейство има връзка с моето.
Тео: Незнам принцесо но ще разберем.
Лина: Дано.
Тео
Вече мина около седмица. Лина не е много добре. Ама тя е права как така нещата са свързани. Тоест между моето и нейното семейство. Дано разберем скоро.
В момента спокойно си гледам филма но се звънна на вратата и станах за да я отворя.
Тео: Здравей.-казах на момиче което не пизнавах. Тя беше с тъмно руса коса и кафяви очи.
???: Аз търся Лукас.
Тео: Амии той е горе.
???: Между другото аз съм Ана. Приятелка на Лина от Италия.
Тео: Приятно ми е Ана. Амм влез а аз ще викна Лукас.
Тя кимна и влезна. Аз отидох да викна Лукас който ще трябва да обяснява доста. Но щом Ана е приятелка на Лина защо търси Лукас.
Тео: Лукасс. Един човек те търси.
Лукас: Кой?-каза със спокоен глас докато си лежи.
Тео: Амии еднс Ана.-казах със смях.
Лукас: Ана ли ?-казвайки той хвръкна през вратата.
Лукас
Слезнах долу и кой да видя? Ана е дошла тук. Тук в Америка.
Лукас: Анаа?
Ана: Здравейй.-каза и ме прегърна.
Лукас: Но ти не ми каза че ще идваш.
Ана: Ее изненадааа.
Лукас: И за колко време ще си тук?-питах развълнувано.
Ана: Амии докато завърша.-чакай тя какво каза? Не мога да повярвам.
Лукас: Ааазззз-докато казвах заеквайки тя ме целуна.
Ана: Виж Лукас аз наистина те харесвам и исках да го знаеш.
Лукас:Аз също.-и я гушнах.
Ние с нея всъщност си пишем откакто се върнахме от Италия. О ясних и за това с Лина. И така. Много се радвам пе и тя ме харесва.
Лукас: А ти къде ше оставаш?
Ана: Ами доста наблизо.
Лукас: По точно?
Ана: При Лина. Вече сме и съседи.
Лина
Вече мина седмица но още мисля за разговора с тази жена. Дали тя е тази жена от снимката. Незнамм.
Доколкото разбрах Ана също ще живее вече тука. Просто родителите и са доста добри хора и са и разрешили да остава при мен. Радвам се че ще живея с нея. Вики ще ни липсва ама ще си говорим  ше си пишем и т.н.
Тео доста се грижи за мен. Аз толкова го обичам. Мисля че и той мен. Ама в началото как се карахме . Простоо.
И между другото Мира се махна от моята къща. Нямате си и на идея колко се радвам.
Тъкмо размишлявах и ми звънна телефона. Беше Джак.
Джак: Здравей принцесоо.
Лина: Здравей принцееее.
Много обичаме да си викаме така. Незнам защо.
Джак: Как си Лина?
Лина: Ами добре. Ти?
Джак: Супер. Щях да ти кажа нещо. Нека да излезнем тази вечер. Откога не сме излизали заедно.
Лина: Ставаа. Прав си. А да знаеш Ана днеска идва тук в Америка.
Джак: Нашата Ана ли?
Лина: Аз за сега не познавам друга.
И се изхилихме и двамата.
Джак: Тогава и тя да дойде с нас.
Лина: Да прав си. Ще звъннем и на Вики и Майк. Откога не сме събирали.
Джак: Става. Към 18:00 ще намина да ви взема.
Лина: Добре принцеее.
Джак: Чао принцесоооо.
Оххх той наистина ми е като брат. Много си го обичкам.
Дали Ана дойде. Ами тя като дойде ще ми звънне.
Тео
Имам една идея. От кога не сме прекарвали време с Лина заедно. Мился че може да отидем на нашето място край водопада или в дървената къщичка. Даже купих един подарък. Мисля че ще и хареса на моето миньонче.

Дали да и звънна. Най добре.
Тео: Здравей Лина.
Лина: Здравей.-каза сънено. Явно я събудих.
Тео: Ще излезнем ли вечерта.
Лина: Мхмхм.-каза тя.
Е готово. Към  18:00 ще отида у тях да я взема.
Ана
Реших вече тръгвам към новата ми къща. Където ще имам най яката съквартирантка. Лина толкова я обичам. Аз Лина Джак Майк и Вики  се познаваме от деца. Толкова сме близки. Лина и Джак са малко по близки но все пак ние сме си неразделни. Стигнах къщата и почуках. Лина ми отвори леко вратата.
Лина: Анааа.-каза тя сънено. Явно спеше. Буквално щеше да ме задуши от прегръдки.
Ана: Линаа. Много ми липсваше.
Лина: И ти на мен.
Влязох вътре. Лина ми показа стаята която е супер яката.
И тръгнах да и обяснавам за Лукас.
Ана: Ще ти кажа нещо.
Лина: Слушам те.
Ана: Ние с Лукас вече сме гаджета.
Лина: Чакай. Какво ?
Ана: Амик така. Писахме си и то много. Аз си го харесвах както и той ме е. И така.
Лина: Да знам че те харесваше.
Ана: Какво? Знаела си и не ми каза?
Тя започна да се хили и да бяга а аз да я гоня. След дълго тичане се изморихме.
Лина ми спомена че ще излизаме за това се качих да се преобличам. Облякох едни черни дънки с пухкав половер.
Лина
Вече е 18:05. Къде е Джак. Докато мисля се звънна на вратата. Най накрая Джак дойде. Отворих но не беше той.
Лина: Хейй.-казах на Тео и го целунах.
Тео: Здравей миньонче. Щях да те питам ще излизаме ли?
Лина: Амии всъщност.
Докато говорех дойде Джак.
Джак: Здравейтее. Е принцесо готова ли си?
Тео: За къде?
Лина: Аммии........
Джак: Нали щяхме да излизаме Лина.
Тео: Но Лина нали се разбрахме по телефона че ще излизаме тази вечер.
Какво направих. Много съм зле. Забраих съвсем за уговорката ни с Тео. Охххх какво ще направя..
Лина: Амии