Истинската ми всъщност

Признанието.❤

Като се прибрахме бяхме целите мокри като парцал.
Тео: Лина ще ти дам дрехи ела.
Лина: Ама ти и дрехи ли имаш?
Тео: Ами да като оставам тука ми трябват и дрехи.
Лина: Добре.
Тео ми даде негови дрехи. И той също си сложи други.
Лина: Какво ще правя?
Тео: Ама наистина ли това медальонче е важно за тебе?
Лина: Ами да. Даже незнам от кой е обаче този медальон ми стана нещо като късметлийски.
Тео: Ами може би ти го подари някой който знаеше че ще е важен за теб.
Лина: Кой ли? Има вътре моя снимка като малка но никой от тука не ме познава.
Тео: Незнам.
Аз седнах на леглото и започнах да си офкам.
Тео: Вече е късно най добре да легнем.
Лина: Добре но тука има само едно легло Тео.

Тео: Ами да. Ти какво искаш.-каза учудвайки се. Охх ама
Лина: Е да де но....
Тео: Какво?
Лина: Нищо. Аз лягам.
Легнах от едната страна а Тео от другата. И съм заспала.
Тео
Лина заспа. Явно се измори. А мен малко ме боли ръката. Всъщност съм бил прав за нея. Наистина оценява медальона. Всъщност дъждът спря дали да го потърся. Е ще го направя. Леко станах от леглото без да събудя Лина и излезнах. След дълго търсене го намерих близо до водопада. Значи като сме тръгнали го е изпуснала. Много ще се зарадва. Незнам какво изпитвам към нея. Много съм зле тя ясно си каза че ме е харесвала а аз нищо. Прибрах се и видях че Лина спи. Нормално 23:40 е. Сложих медальона на шкафа до нея и аз си легнах. Изведнъж Лина ме гушна. В момента ако беше будна щеше толкова да почервенее. Ххаха. Но чакай малко тя започна да бълнува.
Лина: Тттеео.-казваше заеквайки.
Тео: Лина тук съм.-но чакай малко тя е много топла. Ама тя има температура. Охх и то май доста висока. И аз се опитах да я събудя.
Тео: Лина събуди се. Линаа.-казах аз а след това тя леко отвори очите си.
Лина: Тео... Студено ми е.
Тео: Спокойно тук съм.-намокрих кърпа и го сложих на лицето и. А тя спеше. И още бълнуваше. Тъкмо щях да лефна обратно но Лина ми хван ръката.
Лина: Не ме оставяй...-каза тя със затворени очи.
Тео: Няма спокойно.
Гушнах я и легнах до нея. А тя беше още много топла.И пак започна да казва нещо като отвори очи.
Лина: Нали...... Знаеш че още....... Те харесвам много....-каза и затвори очи заспа. Чакай малко тя какво каза. Не мога да повярвам.
3:00 през нощта
Събудих се и видях Лиан която ме е гушнала и спи. Погледнах дали има още температура и вече нямаше чак толкова много. Тя избълнува нещо ама дали е вярно. Ама нали е с Лукас. Е ще поговорим утре. Като спи е толкова сладка. Докато мислех съм заспал.
Лина
Събудих се от слънчевите лъчи които блестяха в очите ми. Вдигнах леко главата си но чакай малко до мен спи Тео който в момента гушкам и той мен. Какво става?
Лина: Тео ставай.-казах и бутнах Тео но явно малко силно защото падна. Е бил е съвсем в крайчето не съм виновна. След като падна измърмори нещо и каза.
Тео: Ама какво правиш?
Лина: Събуждам те Тео.
Тео: Ти добре ли си.-питаше загрижено.
Лина: Виж ако намвкваш че съм луда. Само малко.-и почнах да се смея.
Тео: Не. Всъщност да вярно е че си луда но не това. Не помниш ли нещо.
Чакай малко какво трябва да помня.
Лина: А трябва ли?
Тео: Ти имаше много темпвратура.
Лина: Така ли нищо не помня. А между другото защо си ме прегърнал?
Тео: Всъщност аз трябва да питам това защо не ме пусна.-каза той. Чакай какво съм направила.
Лина: Аз ли те гушнах.
Тео: Да даже ми каза да не те оставям и после не гушна силно.- каза и почна да се смее.
Лина: Сериозно. Охх не помня нищичко.
Тео: Да и бълнуваше.
Лина: Така ли ? А какво казах.
Тео: Ами постоянно ми повтаряше името и да не те пускам.
Лина: Само това?
Тео: И може би ми издаде една своя тайна.-каза а аз останах на място кой знай какво съм казала.
Лина: Каква тайна?- питах разтревожено.
Тео: Твоя.-отговори спокойно докато се изправяше.
Лина: Е да де ама какво по точно? Кажи ми трябва да знам.
Тео: Е ти я знаеш нали е твоя тайната.
Лина: Тео.-ядоса ме най накрая.-Е ще видим.
И запопнах да го удрям с възглавницата. Той също взе друга и започна също да ме удря.
След 10 мин. време в което се биехме се изморихме.
Лина: Е добре де какво толкова пък може да съм казала.
Тео: Ами незнам зависи дали е важно или не. А между другото намерих медальона.
Лина: Чакай какво? Наистина.
Тео: Той взе от шкафа и ми го подаде.
Лина: Ооо благодаря ти, благодаря ти много. -казах и изведнъж го прегърнах. След като се усетих го пуснах.-Аммм извинявай. Просто изведнъж ..... аз се зарадвах.
Тео: Да няма проблем. Ако искаш вече да вървим.
Лина: Най добре.
Облякохне си дрехите които вече са сухи и тръгнахме. След 20мин. вече бяхме вкъщи.
Тео: Еее добре. Ще се видим сигурно след 2 мин. през прозореца. Чао.
Лина: Не Тео чакай малко. Още не ми отговори.
Тео: Вече ти казах.
Лина: Стига де.
Тео: Знаеш ли какво виж просто ше разбереш по късно. Става ли?
Лина: Оххх добре.
Тео: Между другото не споменавай на друг за това място.
Лина: Добрее.
Прибрах се и видях че Мира е в кухнята.
Мира: Кой реши да се появи.
Лина: Остави ме намира.
Мира: Защо бяхте с Тео. Двамата ли бяхте?
Лина: Не те вълнува.
Мира: Напротив. Чакай малко ти се опитваш да ми откраднеш гаджето. Как така сте били заедно?
Лина: Ако искаш да разбвреш нещо питай си Тео.
Качих се в стаята си и звънах на Джак.
Разговор:
Лина: Здравей Джак.
Джак: Принцесооо. Как си?
Лина: Ами добре. Ти?
Джак: Супер. Какво ти има много си щастлива май.
Лина: Всъщност да.
Джак: Какво е станало?
Лина: Ами ние с Тео сме си приятеши отново. Даже цяла вечер бяхме двамата.
Джак: Добре 2 дена не те виждам и какво е станало. И къде бяхте.
Лина: Всъщност му обещах да не казавма на никой но. Ще ти кажа бяхме в някаква дървена къщичка. Неговата дървена къщичка.
Джак: Иии?
Лина: Всъщност се събудих в прегръдките му защото съм имала температура и не съм го пуснала и т.н. но съм му казала една моя тайна.
Джак: Ама ти не помниш ли ?
Лина: Не. Какво ли съм изръсила?
Джак: Хахах да. Е добре затварям че ще се срещна с Ана и Майк.
Лина: Добре. Чао.
Добре че споделих. Олекна ми. Но какво ли казах. Изведнъж чух някой да вика. Слезнах и видях .........