Истинската ми всъщност

Да не би да съм........

Сутринта
Тео
Лина: Ставай.-чух да ми вика моето миньонче.
Тео: Ей сега.-казах все още сънено.
Лина: Знам ги ти твоите ей сега. Ставй бързо.
Тео: Охх Лина. Колко е часа?
Лина: 10:15.
Тео: А за къде бързаме? Събота е.
Лина: Е да ама нали се разбрахме че ще се видим с Джак и Кейт.
Тео: Да да ставам.
Лина: Хайде.-каза и ме целуна по бузата.
Тео: Е така вече може.-казах усмихнато.
Лина: Така ли?
Тео: Така.
Най накрая станах и се оправих.

Лина
Тео реши да стане. Ще го убия. Винаги е така. Никога не се събужда навреме.
Лина: Аз съм готова. Да вървим.-казах като бях си взела и някои дрехи с мен защото обещахме на Джак и Кейт да останем една вечер у тях и така.
Тео: Хайде да вървим.
Ние излязохме от вкъщи и тръгнахме към тяхната къща.
Вече приситгнахме и почукахме на вратата. Отвори ни Кейт.
Кейт: Здравейтеее. На време дойдохте за закуската.
Лина: Ама естествено.
Тео: Е как сте?
Кейт: Добре.-каза тя докато вървяхме към трапезарията.
Лина: Къде е Джак?
Кейт: При малкия. Ей сега ще дойдат.
Лина: Добре.
Ние седнахме на масата и изчакахме Джак и Остин.
Джак: Хей здравейте.-чухме го да ни казва.
Тео: Здравей.
Лина: Хей.
Джак: Виж Остин кой е тук?-каза той на Остин който беше на ръцете му.
Лина: Ще ми го дадеш ли?
Джак: Да разбира се.-каза и ми го подаде. Много е сладък. Напоследък ми стана нещо. Започнах нещо много да обичам децата.
По едно време на закуската забелязах че Джак и Кейт само се прозяват.
Лина: Хора какво ви става? Само се прозявате.-казах като се изхилил.
Кейт: Хаха много смешно.
Джак: Да и теб ще те видим като станеш майка. Остин не спеше цяла нощ.
Тео: И сега ви се спи. Ама Лина е права много сте смешни. Все едно че ще заспите всеки момент.
Кейт: Ама то наистина е така. Заради Остин не сме мигнали цяла нощ.
Лина: Ее добре. Ако искате може днеска аз и Тео да гледаме Остин пък вие да се наспите и да си починете.
Джак: Наистина ли принцесо.-каза той зарадвано.
Тео: Да тя е права. Спокойно вие си починете.
Кейт: Ами добре тогава.
Лина: Дабе може да излезем малко на разходка.
Джак: Добре.
Кейт: Само да го преоблечем.
Тео: Е добре. Чакаме ви.-каза той и се изправи.

След 1 час
Така вече сме в парка и се разхождаме. Остин толкова кротък. Не разбирам как така не плаче при нас а само при майка си и баща си.
Тео: Лина.
Лина: Да.
Тео: Да се прибираме ли вече?
Лина: Да хайде.
Тео: Добре. Да вървим.

Ние след около 15 мин. пристигнахме в къщата и отключих защото ни дадоха ключ. Сигурно още спят. Миличките не са мигнали цяла нощ.
Лина: Май още спят.-казах като се огледах наоколо.
Тео: Явно. Нека да си спинкат че тази вечер може да ги очаква същото.
Лина: Много вероятно.-казах и взех  малкия за да го сложа горе в стаята му защото спинка.
Тео: Аз отивам в нашата стая.
Лина: След мънинко идвам.
Качих Остин горе и отидох при Тео.
Къщата на Джак и Кейт наистина е почти като нашата.