Истинската ми всъщност

Гадже???-2

Лина
Ние влязохме и видяхме Мира. Ако се чудите как разбрах че е тя. Ами тя си е същата не се е променила изобщо.
Лина: Мираа.
Мира: Вие? Как така сте тук?
Тео: Мира? Ти ли си новата директорка?
Мира: Вие да не сте родителите на онази Дара. Ама естествено. Същата е като теб.
Лина: Виж Мира сега като разбра че Дара е моя дъщеря.......
Мира: Искаш да кажеш да не и вгорча живота?
Тео: Мира прекаляваш както винаги.
Мира: Не аз. Лина прецака всичко в нашия живот като се появи, Тео.
Тео: Нашия живот ли?
Лина: Мира не съм направила нищо.
Мира: Ти ми открадна Тео.
Лина: Не е бил твой че да ти открадна.
Тео: Лина нека вървим.
Мира: Какво стана Тео? Тя не знае ли?
Лина: Какво да знам?
Мира: Я виж кой не е казал на Лина.
Тео: Не я слушай миньонче. Да вървим.
Ние излязохме от стаята и излязохме в двора.
Дара: Мамо, тате.-чухме Дара която идваше към нас с едно момче.
Лина: Дара защо си още тук?
Дара: Защото исках да знам какво ще стане.
Тео: Спокойно миличка нищо не става.
Дара: Какво ви е казала? И между другото това е Ник.
Лина: Нищо. Спокойно. Приятно ми е Ник. Аз съм Лина.
Тео погледна момчето от главата до петите но накрая го побутнах леко.
Тео: Ник значи. Аз съм Тео бащата на Дара.
Ник: Приятно ми е. И между другото съжалявам за мама.
Лина: Майка ти?
Тео: Чакай малко Мира ти е майка?
Дара: Вие да не се познавате?
Ник: Да. Тя ми е майка.
Лина: Дара ако искаш може да се прибереш с нас. Хем ще поговорим.
Дара: Добре мамо.
Дара тръгна с Ник да си вземе нещата а ние с Тео започнахме да обсъждаме.
Тео: Как точно този Ник се е сприятелил с нашта дъщеря.
Лина: Охх Тео много си ревнив.-казах и се изсмях.
Тео: Не е вярно и все едно не познаваш Мира. Кой знае какво ше направи за да съсипе Дара.
Лина: Охх прав си. Но поне вече не сме доведени сестри.
Тео: Поне това си е така.
Лина: Тео?
Тео: Даа.
Лин: За какво спомена Мира?
Тео: Не знам. Пак си ги измисля обаче трябва да направим нещо и да накараме Дара да не се сприятелява повече с онзи Ник.
Лина: Прав си. Обаче да и забраним за нещо такова......
Дара: Хей дойдох.
Тео: Да вървим.
Лина: Скъпа трябва да говорим.
Дара: Добре мамо.

Дара
Най-накрая се прибрахме. Качих се да си оставя раницата и слязох отново при мама и татко.
Дара:Добре слушам ви. Какво ви каза директорката. И вие познавате ли я?
Лина: Виж ние я познаваме от Америка.
Дара: Как казахте че се казва?
Лина: Мира.-каза мама и погледна към баща ми.
Дара: Ааа вие да не сте били в един клас?
Тео: Да обаче не се разбирахме много. И Дара нке с майка ти мислим че не е добре да се сприятеляваш с сина и.
Дара: Това пък защо? Ник си е много добър.
Лина: Не миличка просто аз и майка му не се разбирахме много и сигурно Мира няма да иска сина му да ти е приятел.
Дара: Но мамо както казваш и ти ние сме само приятели. Нищо повече.
Тео: Дара вече ти казахме нещо.
Дара: Защо никога не ме разбирате?
Лина: Дара само ти казваме че не е добре да имаш такъв приятел.-тя повиши тон.
Дара: Това че вие сте имали проблвми не означава че и аз ще имам проблеми.-казах и побързах да се махна от къщата.
Реших да звънна на Остин обаче той не си вдигна телефона. Сигурно е в час. Не мога да повярвам. Как така ще ми забранят буквално да се виждам с Ник. Не ги разбирам изобщо. Аз какво съм им виновна че те са имали проблеми с майка му. Оххххх винаги ако ще е така. Отидох в парка. Имам си любимо място. Парка е вътре в гората. Вълшебно място просто. Отивах към моето място като изведнъж забелязах Луи. Обаче не беше сам. Чакай! Какво? Той целуна това момиче. Не мога да повярвам. Нека да разберем кой е това. Понеже момичето е обърната с гръб не виждам кой е. Побързах да отида обаче не можах да повярвам на очите си.
Дара: Вие? Двамата?
Луи: Дара. Защо си тук?
Дара: Но вие да не сте заедно? Луи? Бела?
Бела: Дара ние щяхме да ти кажем обаче.....
Луи: Да но не успяхме...
Дара: И аз трябваше да ви видя за да разбера. Така ли?
Бела: Дара не се сърди?
Луи: Близначке недей.
Дара: За какво пък да ви се сърдя. Просто съм учудена. И откога сте заедно?
Луи: От скоро.
Дара: Колко скоро?
Бела: От седмица.
Дара: За това ми бяхте толкова странни. Е тогава аз да ви оставям.
Луи: Не стой с нас. И какво ти има?
Бела: Да със сигурност се е случило нещо.
Дара: Скарах се с нашите.
Луи: По точно.
Аз накратко им разказах цялата история. И те се съгласиха с мен. След много разговори те тръгнаха а аз останах. Имам нужда да остана сама. Видях че имам съобщеное от Ник и му казах че съм в парка.
Ник: Хей Дара.
Дара: Здравей.
Ник: И ти ли не си в настроение?
Дара: Май и ти.
Ник: Ами мама ми каза за вашите.
Дара: Разбирам. Сигурно и тя спомена че не трябвя да си ми приятел.
Ник: Май и вашите за това ти говориха.
Дара: Не ги разбирам. Не сме виновни ние че те не са се харесваши особенно.
Ник: Права си. Обаче аз този път не мисля да слушам мама. Не бих искал да загубя приятел като теб.
Дара: На същото мнение съм обаче......
Ник: Чакай не съм довършил. Има и още една причина.
Дара: Каква е?
Ник: Ами аз мисля че те харесвам.
Той наистина ли ме харесва? Не мога да повярвам.
Дара: На същото мнение съм-казах и се изсмяхме.
Той изведнъж се приближи и ме целуна.
Ник: Е Дара ще ми бъдеш ли....?
Дара: Да.
Не мога да повярвам имам гадже. Той ми е първото гадже. И не кой да е а той е момчето  което ми забраниха. Е няма да стане. Аз го харесвам. И ще докажа на нашите че не са важни нещата които са се случвали преди.

Ник: Е какво да правим?
Дара: Незнам обаче вече стана късно.
Ник: Да най-добре да се приберем нали?
Дара: Да.
Ник: Е ще те изпратя.
Дара: Не мисля че е много добра идея. Но аз ще отида да видя най добрия си приятел ако искаш до там може да ме изпратиш.
Ник: Добре.
Ние тръгнахме към къщата на Остин.
Дара: До тук съм.
Ник: Е ще се видим утре нали?
Дара: Естествено.-казах и го гушнах.
След което той ме целуна по бузата а аз се отправих към къщата.
Почуках и ми отвори леля Кейт която беше много щастлива.
Дара: Здравей.
Кейт: Здравей миличка
Дара: Какво става? Изглеждаш много щастлива.
Кейт: Ами аз и Джак няма да се развеждаме.
Дара: Това е супер.-казах и я прегърнах.-Кое ви накара да си промените решението?
Кейт: Е добре ще ти кажа. Ами аз съм бременна.-каза и се усмохба широко.
Дара: Това е супер новина. Много се радвам за вас. Остин знае ли?
Кейт: Още не. Ше му кажем ба вечеря. Даже остани и ти.
Дара: Ами добре.-съгласих се. Безтуй не ми е до нашите.
Дара: Аз се качвам при Остин.
Кейт: Добре. След малко ще ви викна за вечеря.
Аз кимнах и се качих горе.
Дара: Познай кой е тук?
Остин: И ако не е моята принцеса.-каза и ме прегърна.
Дара: Вече си добре нали?
Остин: Горе долу. И ти имаш ли да ми казваш нещо.
Дара: Какво имаш предвид?
Остин: Видях те преди малко с Ник.
Дара: Аааа това ли? Ами вече той ми е гадже.
Остин: Какво?
Дара: От преди малко.
След това почнах да му обяснявам всичко.......