По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 1-Зейн

Авторска бележка.

Тъй като  доста често получавам коментари или лични съобщения с благодарности за чудесния превод. Искам да уточня, че тук преведени истории не се предлагат. Всички авторски права на всяка една публикувана история в този профил, принадлежат изцяло на мен – Ванеса Гъркова.

В историята има сексуално съдържание, сцени на насилие и вулгарен език, който може да се стори обиден за някой от вас! + 18

Брияна

Замъглените ми очи се взираха в екрана на лаптопа и прелитащите по него цифри, схеми, таблици, кодове. Устата ми пресъхваше, ръцете ми се потяха, усещах как кръвта се блъска в слепоочията ми от притеснение, а мисълта колко много би се срамувала мама от мен, задръсти съзнанието ми.

– Правя го за нея – зашептях извинително към себе си, търсейки спасение в тези четири думи.

Но това не променя факта, че си напът да откраднеш нечии пари, Брияна Сен Клер – мърморех наум, докато се клатушках от нерви.

Господи, какво да правя? – застинах опулено след нелепия въпрос, който отекна в главата ми. Верно ли питах точно него?! Аз не съм наред. Извърнах поглед към Маркъс, търсеща в него последната си надежда.

– Марк, направи го – изстрелях на един дъх, сякаш се страхувах, че моето колебание ще ме застигне и ще ме откаже.

– Брияна, ти си откачила! – остро възропта, скачайки от стола.

Упрекът му с шеметна бързина надигна чувството ми за отбрана.

– Нямам друг избор.

– Това не е избор, Бри. Това е лудост. Искаш от мен да източа петдесет хиляди лири от сметката на някой си Роман Маленко? – очите му се присвиха питащо.  Нескритото му  несъгласие ме накара да застина, но не и да остана няма.

– Има почти сто милиона. Дори няма да забележи, че му липсват някакви петдесет бона – сопнах се и звучах чак възмутително как може да има толкова много пари.

– Той. Е. Шибан. Милионер. Брияна.

Гласът на Марк прозвуча бавно, натъртено и провлачено. Постара се съвършено да набие в главата ми онова, което вече знаех. Играех си с огъня. Шумната ми въздишка насити въздуха в сумрачната стая, преди да се оттласна и рязко да скоча от стола. Чувах скърцащия паркет под краката си, но не и гласа на Марк. Давах всичко от себе си да го изолирам. Исках да остана глуха за онова, което ми говореше. Не исках да допускам думите му да се бъркат в мозъка ми. Имах план. Трябваше просто да го следвам.