¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

Пролог.

Светът се промени завинаги. Някои хора бяха получили свръхестествени сили като четене на мисли, телекинеза, летене, невидимост и само бог знае какви други неща. След газовите бомби изпратени ни от Русия всичко стана различно. Хората започнаха да се страхуват и да стават все по-подозрителни, честно казано, човечността умря. Няма начин да излезеш навън и жените с малки деца не обърнат посоката си, само защото си мислят, че си един от тях. Президента съобщи, че са заловили всички чудовища с лица на хора, но никой не му повярва. Вместо това хората спряха да се усмихват и поздравяват непознати, да излизат след осем вечерта и дори да пускат децата си на училище. Но какво знаех аз, една седемнадесет годишна?

Баща ми... той се оказа един от тях. Тогава разбрахме, че слуховете са верни. Но той не се държеше като чудовище, беше същият грижовен баща, разбира се преди съседите ни да го издадат и военните лица да го завадът, само бог знае, къде. Баща ми имаше способността да се превръща в различни животни. Но когато си тръгна не остана кой да ни пази и някакви руснаци отвлякоха майка ми. Сега съм сама, за това идвам на училище. За да бъда нормална, но колко нормална всъщност мога да бъда?

Толкова исках да разбера дали има още някои, които имат подобни сили. Исках да разбера... защото самата аз... нещото се случваше с мен. Понякога не можех да разбера какво, но доста често... вдъхвах живот на рисунките си, което е плашещо. Хората не говореха с мен, защото баща ми беше от онези хора. И за това винаги бях затворена в себе си...

Намирах се в класната стая, в която имаше почти десет човека. Не знаех дали някой от тях е като мен, но исках да разбера. Извиках наум, за да мога да уловя някой четец на мисли. Очите ми затърсиха в класната стая, когато видях чернокосо момче с бебешко лице, което здраво стиска очи и запушва с ръце ушите си. Той беше от тях! Дишането ми се забърза в секундата, когато осъзнах, че президента лъже. Той беше от тях. Той беше като мен. Сърцебиенето ми забърза, когато смутеният му поглед се срещна с моя. Той избута стола си назад, прибра пособията си в раницата, нарами я и изхвърча от стаята без да казва каквото и да е било.

Онова хлапе е като мен...