¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

53) Item: chip.

Събудих се преди Зейн и след като се полюбувах на гледката до мен, взех решение да свърша нещо. Първо се изправих и облякох якето на Зейн и дръпнах ципа до горе. После влязох в колата и се опитах да намеря нещо, с което да се свържа с управлението, но не намерих нищичко. После се опитах да запаля огън, за да не замръзне Зейн, но разбира се не успях. Докоснах кожата му и не знам как, но тя пак гореше както винаги. Грабнах мръсния си костюм и реших да намеря вода, за да се изкъпя и изчистя дрехата.

След дълго вървене в джунглата или куцукане - да благодарим на Зейн; намерих езеро. Съблякох якето и го хвърлих настрана преди да скоча в езерото заедно с гащеризона в ръка. След като го измих го хвърлих на сушата и реших да поплувам малко. Изведнъж нещо се блъсна в крака ми и страшно много се стреснах. Потопих глава под водата и отворих очи, имаше няколко големи светещи риби в различни светлини. Това е уникално. Явно газовите бомби не само унищожават, но са създали и нещо хубаво.

След като се наплувах излязох на сушата, където ме чакаше вече изсъхналият гащеризон, който набързо облякох, а върху него и якето. Косата ми все още беше мокра, затова с помощта на една къса лиана вързах косата си на опашка. Вървях обратно по пътя, с който стигнах до джипа.

Когато се върнах усмивката ми изчезна. Всички ни бяха намерили и в момента върху одеялото седеше Ерика, която разказваше нещо на Зейн, който пък държеше хляб в ръката си. Колко съм глупава само?! Как можах да спа с него и да знам, че той обича Ерика. Той просто ме използва. Каква съм глупачка.

Преглътнах сълзите, които напираха да излязат и се приближих до Хари, който пък сменяше някаква част на джипа. ''Готово'' той прошепна на себе си, преди да затвори капака и да се облегне до мен.

''Кога дойдохте?'' попитах, не отделяйки погледа си от Ерика и Зейн.

''Ерика откачи, когато не успя да се свърже със Зейн снощи и веднага след като взехме няколко проби, тръгнахме да ви търсим.'' той каза, а аз кимнах.

И да имаше начин снощи Ерика да се свърже със Зейн, аз щях да го спра да и вдигне. Или не, по-добре да ни бяха намерили снощи, за да не бях правила тази грешка.

''Ти добре ли си? Куцаш?'' попита ме Хари, докато ме наблюдаваше как влизам обратно в джипа.

''Да тръгваме!'' изкрещях и облегнах главата си на седалката, стискайки очи.

Всеки се настаниха в джипа и Зейн запали двигателя, потегли обратно към управлението. Вече бяхме наближили, като целия път прекарахме в тишина с изключено радио и вдигнати прозорци. Изобщо нямах кеф. Зейн ни вкара през подземния тунел и скоро паркира до останалите превозни средства и няколко човека дойдоха, за да ни помогнат. Точно когато си мислех, че ще мога да се изнижа без никой да ме чуе, Ерика извика: ''Хей, захарче, забравих да ти..'' започна тя, но аз я прекъснах.