¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

15) Second chance.

След това, което се случи сутринта, той си тръгна по-рано, а аз трябваше да подредя дома си и чак тогава тръгнах за училище. Нямах търпение денят да свърши, защото утре най-накрая нямаше да има училище. Първите ми два часа, които бяха математика и биология минаха доста бързо и сега следваше химията.

Бързо взех учебника по химия от шкафчето си и тръгнах po коридора. От десет човека бяха останали петима. Влязох вътре и се огледах. Когато видях Зейн се забързах и седнах до него, на обичайното му място. Той беше с качулка и имаше слушалки на ушите си. Явно нямаше да ме забележи. Огледах се наоколо, защото чух шушукане и осъзнах, че четиримата си шушукат и гледат към нас. Явно нямаше да мога да говоря с Зейн.

Скъсах един лист от тетрадката му и написах, че ще го чакам на същото място в същия час. Пъхнах листа в тетрадката и я поставих пред него преди да стана от стола, да заобиколя глупаците и да си седна на мястото. По едно време забелязах, че чернокожия глупак се приготвя да замери Зейн със слюнчени топчета с помощта на сламка.

"Глупака със сламката!" Провикнах се и той се обърна към мен. "Само да си посмял да го уцелиш и ще трябва да извадиш сламката от задника си! Разбра ли ме?!" Попитах го, а той само се засмя и закима преди отново да се приготви да го уцели.

"Джошуа, недей. Тя е луда щом казва, че ще го направи значи ще го." Прошепна му някакво момиче, но не беше достатъчно тихо за да не ги чуя.

Чернокожото момче се обърна към мен и аз му се усмихнах миличко преди да извъртя очи. Той хвърли сламката на земята и после я настъпи. Явно е хубаво да имаш репутацията на лошото момиче в гимназията. Поне хората правят това, което искаш.

Петдесет минути по-късно вече бях в коридора. Часа мина по-бавно от колкото си представях, но поне успях да разбера какво ще стане, ако смесим амонит и селитра. Ще избухне. Не знам дали ще ми потрябва някога но поне научих нещо. Колкото и глупаво да е.

"Адела!" Чух гласа на Мейси и се обърнах назад, тя скочи на врата ми и ме прегърна преди да преметне ръката си през раменете ми и да тръгне нанякъде.

" Познай какво?" Попита изведнъж толкова ентусиазирана, че нямах желанието дори да я раздразня. "Димитри ни покани на парти!" Изкикоти се, отваряйки вратите на столовата.

"Сигурна съм, че е нелегално." Прошепнах й преди да вляза вътре.

"Всичко е нелегално." Тя се сопна и седна на една маса. Обърна се към мен и аз извъртях очи и седнах срещу нея.

"Идваш, нали?" Попита тя я, а аз поклатих отрицателно глава.

"Сигурна съм, че е поканил теб не и двете ни." Казах й докато се оглеждах за Зейн, трябваше да разбера дали ще дойде.

"Голяма работа. Можеш да поканил някой и ти. Така или иначе такива партита са пълни с непознати." Каза тя, изваждайки две ябълки от раницата си и ми подаде едната.

"Не знам..." промърморих, защото наистина не исках да отивам. А и трябваше да използвам всеки момент за да се сближа с Зейн, да го накарам да ми има доверие.

"Помисли си. Може да доведеш който си искаш. А и не беше ли ти тази, която каза, че правилата са сложени за да се разрушават? Хайде ела на това незаконно парти след десет вечерта и да се забавляваме като за последно." Тя присви вежди и се приближи към мен за да ме убеди.

"Никога не съм казвала подобно нещо?!" Сопнах се, а тя изсумтя преди да покрие лицето си с ръце.

"Моля те..." помоли ми се. Отхапах от ябълката си и продължих да се оглеждам.

Всъщност, може би, това парти можеше да ми помогне някак си. Тоест, ако поканя Зейн и той дойде с мен и види, че няма от какво да го е страх, може да ми се довери. А и съм на седемнадесет, трябва да се забавлявам. Скоро ще навърша осемнадесет и тогава всичко нелегално, което направя ще се наказва със смърт или затвор. Сега е момента да се забавлявам, а и същото важи и за Зейн.

"Добре, но ще поканя някой." Казах и сериозно, а тя се усмихна широко и стана идвайки до мен. Прегърна ме толкова силно, че бях на път да се задуша, а после и нацелува цялото ми лице.

"Благодаря, благодаря, благодаря!" Каза ухилена до уши преди да стане от мястото си. "Отивам да кажа на Димитри!" Тя се провикна и няколко човека я изгледах злобно, а аз се засмях добавяйки: "Сигурна съм, че не му пука!"

Изправих се от мястото си и получих съобщение от Зейн. Беше съгласен. Може би всичко ще се подреди? Излязох от столовата и се запътих към следващия си час - история.