¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

45) 3456.

Сестрата вдигна тениската на Зейн и закачи няколко тръби за корема му, преди да излезе от цилиндъра и да заключи след себе си.

"Адела, взе ли решение?" повтори.

"Няма да работя." казах и изведнъж Луи включи машината, а през тръбите премина червена кръв. Зейн започна да се тресе и вика. Усещах болката му, дори да не бях аз вътре.

"Съжалявам за това." каза Коул преди с едно движение да накара двама пазачи да ме хванат за ръцете и да ме завлекат на някъде.

"Н-не на к-къде я водите! П-пуснете я!" изкрещя Зейн, а моите очи се насълзиха. Не можех да го гледам как в момента го боли, а той мисли за мен.

"Пуснете ме! Пуснете ме! Искам да видя Зейн!" изкрещях, забивайки краката си в пода и опитвайки се да се освободя от тях, но това не беше възможно.

Изведнъж усетих електричество да преминава по цялото ми тяло и погледнах надолу. На корема ми беше поставена металната част на пръчката, по която преминаваше ток. Можех да усетя тока в костите си и това не беше просто болка, а кошмар. Затворих очите си,  опитвайки се да забравя за болката, но това беше ужасно.

"Пуснете я! Не я нараняване! Чувате ли ме! Пуснете я!" чувах виковете на Зейн смесени с моите писъци. Изведнъж всичко ми причерня и вече се усещах лека като перо.

***

Вече усещах как се разбуждах, но все още не бях отворила очи. Имах ужасна болка в главата, която можеше да се опише като ремонт, който вдига повече врява от колкото клюкарките пред стария ми дом. Боляха ме различни части от тялото ми, първоначално глезените и лактите, а после рамената и гърба. Можех да усетя онази неприятна болка, която допринесе за отварянето на очите ми.

Още с отварянето си бях заслепена от силната бяла светлина в стаята, не ми отне много за да свикна с нея. Хванах главата си с ръце, като веднага успях да видя, че не бях в старите си дрехи, а вече бях облечена в бял впит гащеризон с дълги ръкави. А онази ужасна миризма не се усещаше, тоест бях чиста. Някой ме беше изкъпал.

Огледах се наоколо и осъзнах, че съм в една от онези стаи. Седях върху един бял стъклен стол, от който веднага станах и се задвижих към затъмненото стъкло. Прокарах пръсти по него докато се опитвах да се сетя, че стъклото беше затъмнено отвътре и нормално отвън.

Започнах да крещя и викам, докато удрях по стъклото с не човешка за мен сила. Всеки един мой юмрук се удряше в стъклото, докато другата ми ръка се удряше право разтворена. Скоро ръцете ме заболяха, но не спрях.

"Пуснете ме! Пуснете ме, нещастници! Само ако изляза оттук ви обещавам, че ще ви убия всеки един от вас! " изкрещях за пореден път преди да се строполя на земята, плачейки.

Облегнах гърба си на проклетото стъкло и приближих краката си към гърдите, а после отпуснах главата си назад. Сълзи се стичаха по лицето ми, докато се опитвах да намеря начин да изляза от проклетата стая. Всичко тук беше бяло и можеше да подлуди човек.

Веднага се изправих и започнах да удрям по стъклото отново. Удрях и удрях и удрях. Пренебрегнах болката и просто се концентрирах върху това някой да ме чуе. Сякаш прочели мислите ми вратата отстрани се отвори  и аз се затичах към идващия човек преди да скоча върху него и да го поваля.

Веднъж човека паднал на земята не успя да стане, а аз използвах ситуацията и бързо излязох от стаята. Когато се огледах видях, че не съм в същия коридор и започнах да бягам. Можех да видя изхода оттук, но беше надалеч, а аз почвах да се изморявам. Докато минавах покрай стаите можех да видя хората, на които бият различни инжекции и правят различни тестове, на невинни хора, които крещят, но крясъците не им се чуват извън онези четири стени, в които са заключени.

Скоро пред мен се появи една голяма метална врата. Хванах я за дръжката и се опитах да я отворя, но не стана.

"Пациент 3456 е избягал!" изкрещя някой и аз бързо се обърнах назад, за да видя четирима пазачи да бягат към мен.

Обърнах се към вратата и започнах по-бързо да удрям по нея в опитите си да я отворя или разбия. Драх, ритах,чуках, но не ставаше нищо. Изведнъж нещо се заби във врата ми и удрянето по вратата спря, защото аз се бях подпрял на нея и не усещах краката си. Скоро не усещах никоя част от тялото си, а всичко около мен се въртеше.

Двама охранителни ме хванаха за лактите и ме завлякоха нанякъде. Но се оказах слаба срещу тях и на половината път паднах в безсъзнание.