¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

31) Pain goes away, just close your eyes.

Буквало тичах към дома на Мейси. Нямах си никаква представа дали ще ми позволи да взема нужната информация за руснаците или дали щеше да ме снабди с фалшиви паспорти и лични карти. Можех да се надявам.

Успях да видя дома й в далечината и се усмихнах плахо, спирайки за да си поема въздух преди да продължа. Застанах пред вратата, дишайки тежко и почуках. Първият път не получих отговор за това почуках отново и след няколко минути тя отвори ветата. Очите и се разшириха като ме видя и бързо хвана китката ми, след което ме издърпа вътре и заключи вратата след нас.

"Мейси, трябват ми фалшиви документи и информация за руснаците." казах бързо, докато вървях към сейфа в спалнята й, а тя ме следваше.

"Върви на майната си, Адела!" тя се сопна и хвана китката ми, обръщайки ме лице в лице с нея. Косата ми се блъсна в лицето при внезапното завъртане, затова я махнах и погледнах Мейси в очите.

Изплашена, загрижена, раздразнена.

"И да те оставя тук сама?!" казах иронично преди да се отскубна от хватката й и да продължа към спалнята.

Влязох вътре и отворих гардероба, след което клекнах и започнах да разхвърлям подредените дрехи, зад които се криеше сейфа. След като го видях се усмихнах спокойно и побързах да напиша четирицифреният код. Сейфа издаде странен звук, че съм въвела грешна парола. Свих вежди и хванах дръжката на сейфа и го задърпах, но не се отваряше.

Извърнах глава към Мейси, която беше скръстила ръце пред гърдите си и ме гледаше остро. Направих и отчаяна физиономия и тя изпсува преди да клекне до мен и да въведе верният код.

"Алексеи и хората му претърсиха дома ми, трябваше да сменя пин кода." тя каза изморено преди да извади една папка и няколко лични карти и паспорта със същите имена.

Усмихнах й се преди да грабна черната папка и два броя от личните карти и паспортите. Погледнах към фалшифицираните карти и й се усмихнах. "Вече ще съм Наташа, а Зейн е Хенри." изкикотих се преди да стана.

"Адела..." тя измърмори след мен докато аз вече вървях към входната врата.

Изведнъж замръзнах на място, когато с крайчицето на окото си видях снимките ни със Зейн по новините. Изпуснах документите в ръцете си и преглътнах тежко, гледайки към жената, която говореше за нас.