¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

23) Progress.

"Започвам да си мисля, че те интересува повече тъпата игра отколкото решението ми за въпроса 'Как да влизаш само в един определен ум между сто такива?'." казах, усмихвайки му се победоносно, а той извърна глава към мен и ме погледна така сякаш имаше нещо, което си струва в мен.

"Това е невъзможно." той отрече направо, ставайки от мястото си "Адела, не искам да губя контрола отново" гласът на Зейн звучеше победен.

Толкова бързо ли се отказа? Мислех си, че наистина иска да му помогне? Не исках да помогна на човек, който не иска да си помогне сам? Мислех, че иска да разбере какво се случва в главата му колко мен? И сега му предлагам контрола, а той отказва?

"Какъв ти е проблема?!" изкрещях изведнъж и той ме погледна, а аз само се усмихнах болезнено. "Мислиш си, че ми е лесно да знам какво се случва в шибаната ти глава?! Не. Не знам. И никога няма да знам. Както и ти, нали? По дяволите, дори не можеш да си контролираш мислите?! И да, да, знам, че това е по-трудно от колкото си мисля. Но аз поне се опитвам да ти помогна за разлика от теб! Ти просто приемаш, че няма начин да овладееш шибаните си мисли и слагаш точка! Това ли си ти, Зейн? Един страхливец?" приближих се по-близо към него и го погледнах право в очите, казвайки последната част. Мислех всяка една от думите, които казах и това ме плашеше. Страх ме е, че той ме ядосва на такава степен, че съм готова да му кажа всичко право в лицето без да ми мигне окото и без да се замисля за чувствата му.

Той дори не ме гледаше в лицето. Обувките му бяха далеч по-интересни. Знам, че го накарах да го заболи, но не съжалявам. Всяко едно негово действие показваше, че го е страх и в момента просто си стоеше тихичко и гледаше към обувките си. Добре, сега го насолих и е време да го окуража.

Приближих се по-близо до него и хванах ръката му. Беше странно студен и накара моята кожа да настръхне. Докато разглеждах ръката му той беше вдигнал лицето си към мен и разглеждаше чертите на лицето ми.

"Изборът е твой. Няма да те насилвам да избираш." прошепнах, а после вдигнах очите си и ги заключих върху неговите. "Може да продължиш с безполезния си живот. Да те е страх от самия себе си, от силите си, от мислите си." направих пауза и погледнах настрани "Или може да станеш някой, който има значение. Да имаш контрола върху всичко, което искаш." прошепнах и върнах погледа си на лицето му.