¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

44) Determination.

Звукът от клаксона ме събу, карайки ме да се обърна на обратно. Леко притворих очи и се срещнах с все още спящия Зейн. Можех да усетя колко леко дишаше и как гъстите му мигли леко трепваха. Изведнъж раздразнен от звука той се изправи в седнало положение и удари главата си в горното легло. Изкикотих се тихо, докато го гледах да се разбужда. Докато спеше изглеждаше сладък.

''Пристигнахме!'' изкрещя Хари с дълбокия си глас преди вратите да се отворят и вътре да влезе слънчева светлина.

Зейн стана от мястото си, а след него и аз. Премигнах няколко пъти преди да свикна със светлината и да сляза от вана, използвайки ръката си, за да закрия слънцето светещо в очите ми. Махнах ръката си, когато видях мястото, в което щяхме да останем.

Имаше високо вдигнати мрежи, които бяха заредени с електричество и можех да надникна вътре. Голяма три етажна, широка и продълговата сграда се разпростираше по целия хълм, а точно в края имаше водопад, спускащ се надолу към океана. Пред сградата имаше малки шатри и доста обработена земя, да не забравяме и тунела, който излизаше от земята. Това място беше по-напред с технологията от целия свят.

Когато стоманените врати тръгнаха да се отварят някой ме избута и се затича към тях. Слязох от вана, опитвайки се да разбера кой ме избута. Хари. Вратите се отвориха широко и пред нас застанаха две момчета, облечени в бели гащеризони и едно момиче, облечено в къси впити панталонки и впита къса тениска, а на главата си имаше шапка.

''Липсваше ми, скъпи!'' изкрещя радостно Хари преди да скочи на врата на ниското кафявокосо момче със сини очи. Мислех, че той е хетеросексуален.

''И ти на мен, любов!'' отговори момчето преди да целуне страстно къдрокосият.

Обърнах се объркана към Зейн, който се усмихваше на приятеля си и го попитах: ''Каза, че флиртува с всяка, но не добави, че има гадже?''

Зейн леко се засмя.

''А, точно бях започнала да се влюбвам в него.'' казах с въздишка, драматизирайки, а той извъртя очи и тръгна напред. ''Нещо грешно ли казах?'' извиках след него, но той не се обърна.

Приближихме се към тримата непознати и докато го правех се оглеждах наоколо, докато Зейн и Лиъм не го правеха. Бяхме заобиколени от дървета и бяхме на хълм, а под нас имаше океан. Ако нещо се обърка няма къде да избягаме. Защото не знам къде се намираме.