¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

2) Arabian loser.

На излизане от училище се срещнах с Мейси - най-добрата ми приятелка или е такава отчасти. Тя беше до мен, когато изгубих родителите си. Тя беше до мен, когато ненавиждах живота си и исках да се самоубия. А сега се промени. Страхът в нея, че някой руснак може да я убие беше изчезнал от както се срещна с някакво момче, което уж не бил като останалите.

"Нямам търпение да го видиш." Тя изписка, а аз и кимнах без да отделям поглед от листа хартия, върху който в момента шарех с графита в ръката си.

"По дяволите, не е ли много секси? Виж го на снимката - изглежда уникално. Такава съм късметлийка!" Тя продължи да ми говори нещо докато аз не я слушах много, а просто кимах с глава в съгласие.

Момчето от преди малко се беше настанило в ума ми и явно нямаше да излезе от там за доста дълго. Иска ми се поне да бях разбрала дали просто е страхливец или просто пази тайна. Но нямаше как да го направя, ако той не говореше с мен. Просто се надявах да успея да го накарам да се разкрие пред мен. Ако се окаже просто страхливец няма да е голям проблем ще ми е нужен приятел, който да не е обсебен от момчетата, с които спи.

В момента, в който скицника бе издърпан от ръцете ми подскочих на пейката и погледнах злобно към Мейси, която се беше изправила и гледаше рисунката ми. "Мейси, върни го!" Изстенах, изправяйки се от мястото си и опитах да си върна скицника.

"И този е доста секси,, сега разбирам защо не ме слушаш." Тя се изкикоти, продължавайки да дърпа скицника от мен.

В следващия момент някакво момче се появи зад нея и това ме накара да направя крачка назад. Момчето обви едната си ръка около кръста на Мейси, а с другата взе скицника от ръката и, поглеждайки го. Първият път не му направи впечатление и просто прошепна нещо на Мейси, а после целуна врата и.

Изведнъж сякаш го удари гръм от ясно небе и той вдигна отново скицника. Погледна към скицника, а после и към мен. Засмя се гръмко, при което леко подскочих и добави "От къде познавате арабският загубеняк?" Попита русокосияt, хвърляйки скицника на земята.

Клекнах и погледнах към рисунката си, която сe беше намокрила и осъзнах, че този задник, каза че е арабин. Може би просто не говореше английски и за това беше трудно да се общува с него? Вдигнах скицника и го стиснах към гърдите си, поглеждайки студено към сините очи на русокосия.

"Мейси не знаех че дружиш със загубеняци?" Той продължи да се смее, а на Мейси и стана неудобно и се изхлузи от ръката му, заставайки пред мен.

Приближих се към нея и докато гледах към високото момче зад нея, прошепнах в ухото и "Гаджето ти е много грубо". Отдалечих се от нея и видях, че и беше ясно и имаше малко съжаление в очите и.

"Аз ще тръгвам. Трябва да намеря човека, който тази русокоса, вероятно боядисана, кратуна нарече загубеняк" присвих очи и без да изчакам отговор се завъртях на петите си и тръгнах в обратна посока.

Нямах представа дали ще е в училище, но исках да рискувам и проверя, може би щеше да е там. Не ми беше ясна причината защо онзи русокос глупак си помисли, че е нещо повече от хлапето, на което все още не знам името. Толкова ли е лесно да обиждаш някой зад гърба му, а пред него да си ангелче? И какво като е по-висок, по-умен ли е или има ли някакви доказателства дори и малки, че в тази куха глава се намира мозък?

Стигнах пред училището и изкачих няколко стъпала докато не стигнах до входната врата. Хванах дръжката и натиснах, но вратата не се отвори. Леко задърпах, но освен гадният звук не се отваряше. Бях забравила, че училището, в буквалния смисъл, се затваря след като изритат всички ученици от сградата.

Заобиколих сградата, стигайки до оградата и прозореца, който можех да отворя отвън. Извадих фибата, която задържаше няколко руси кичура да не паднат на лицето ми. Леко я разтегнах с помощта на зъбите си. Покатерих се на оградата и стъпих на прозореца, хванах се за една тухла от стената и клекнах надолу, свих вежди, докато се опитвах да пъхна фибата в ключалката. След няколко опита успях и усетих как прозореца се разхлаби, хванах долната му част и го плъзнах нагоре, отваряйки единственият вход, през който да вляза в сградата.

Скочих вътре и когато краката ми се ударих в увехналите дъски, се изправих. Сега осъзнах колко е било глупаво да идвам в училището щом е заключено и вероятно онова момче няма как да влезе вътре. Но все пак се възползвах от това, че съм успяла да вляза в малката библиотека на училището с броените книги на редовете.

Тук не идваше никой и по тази причина книгите бяха събрали прах. Леко се изкашлях, когато прокарах пръста си по речниците, търсейки този от Арабски на Английски. Намерих един малък речник и избърсах прахта от книгата в дънките си. Пооправих шапката без козирка на главата си и излязох от стаята, озовавайки се в празния и тъмен коридор. Изкачих стълбите, докато развявах страниците на речника.

Скоро излязох на покрива или по-точно на останките от третия етаж. Приближих се към края на сградата и седнах върху няколкото останки от тухлени стени. Опънах краката си и се облегнах на полу изгорената колона, фокусирайки се над речника. Бях си наумила, че ще разбера кой е онзи...