57) Gather the Team.

204 32 3
                                    


Вратата беше разбира от охранителите, които веднага нахлуха вътре и започнаха да претърсват банята. Аз стоях на същото си място с ръце на лицето си, докато тихо хлипах. Мисълта, че Зейн е в безопасност в момента ме караше да поема контрола върху управлението. Да направя това, което той не успя. И да, той може да е добър с плановете и действията, но мен ме бива в говоренето. Но първо трябва да събера хора, които да ми пазят гърба.

***

На следващата сутрин се събудих по-рано от обичайното и се приготвих за закуската. Преди да изляза за закуска, седнах пред тоалетката на Ерика и залепих бележката върху една от палитрите й. Опитах се да не гледам към камерата, която снощи поставиха в стаята ни и леко си пооправих косата. Изправих се от стола и застанах пред камерата, усмихната и й помахах.

Излязох от стаята и се насочих към асансьора. Опитвах се да не изглеждам нервна и да не набивам на око. Излязох, след като стъклените врати се отвориха и се насочих към кафетерията. Още с влизането си забелязах Найл седнал на една маса сам, закусвайки. Застанах пред дългата маса, на която бяха изложени различни храни и грабнах две ябълки като залепих на едната същата бележка.

Насочих се и седнах срещуположно на Найл и му подадох ябълка.

''Трябва да се храниш здравословно.'' казах му докато той четеше бележката. Той ми кимна и аз му се усмихнах преди да се изправя.

Погледнах към един от охранителните, който не сваляше погледа си от мен. Захапах ябълката, усмихнах му се и му помахах преди да изляза от кафетерията и да се насоча към долния етаж.

Използвах асансьора и въздъхнах, когато осъзнах, че ми остават само още три човека. Плана ми беше да създам голям хаос, като първо обясня на няколко човека как стоят нещата. А после ще измъкнем хората, които искат да се спасят и плана ми е дотук. Нямам представа какво ще правя после.

''Здравей.'' казах на вече познатия охранител, който потрепна, когато ме видя. ''Хари тук ли е?'' попитах, а той придоби каменно изражение.

''Хари, от отдел..'' започна мъжа, а аз го прекъснах.

''Тук ли е?'' попитах и след като чух положителен отговор отворих вратата, а другия охранител погледна объркано към мен.

''Какво правиш, по дяволите?'' попита мъжа, който очевидно беше нов.

''Тя е полу-лидер и за малко да ме убие, по-добре да влиза и да се маха по-бързо, Роджър.'' след като чух мъжа да казва това затворих вратата след себе си и навлязох вътре.

Хари упражняваше някакви деца, а аз трябваше да говоря с него. Както винаги изглеждаше ужасно секси. Беше облечен само с широк потник и анцунг, а татусите му бяха повече от ослепителни. Да не говорим за косата му.

''Може ли да се упражня?'' попитах, защото знаех, че има камери със звук.

Хари се обърна към мен и с крайчицето на окото си погледна към пръста ми, който сечеше камерата. Той кима към тепиха и аз се наместих пред него. ''Покажи ми как ще ме нападнеш, ако си в опасност.'' каза той, а аз свих юмруци и тръгнах да ги забивам в лицето му, когато той хвана едната ми ръка и ме преобърна с гръб кум него, пред гърдите му. ''Ела довечера преди вечерята в баните на третия етаж. '' казах му бързо преди той да ме пусне.

''Добре.'' той каза преди да добави: ''Трябва да се движиш по-бързо и движенията ти да са неочаквани.'' започна да обяснява и в следващия момент той клекна и с помощта на крака си ритна моите два и аз изгубих равновесия. Паднах по дупе и той се изправи.

Подаде ми ръка и аз я хванах. Както каза той, неочакваното ми движение го повали на земята до мен, а аз застанах над него. ''Нещо ли стана?'' прошепна тихо, преди да ме хване за лакътя и отново да ме повали.

Той се обърна с гръб, казвайки нещо на учениците си, а аз използвах момента и му скочих на гърба неочаквано. ''Важно е, ще ти разкажа там.'' прошепнах му преди той отново да ме повали на земята.

''Трябват ти още тренировки.'' каза, а аз се запътих към мини хладилника, за да взема бутилка с вода. ''А сега, кажете ми нещата, които запомнихте от този двубой?'' попита той, а аз задъхано избърсах потта си в една хавлия преди да тръгна към стената с ножове.

''Как се използва това?'' попитах, а Хари се обърна към мен с уплашена физиономия.

''Не натискай това!'' изкрещя, тичайки към мен, а аз се уверих, че държа пръчката към себе си и натиснах бутона, след което ножа излезе от пръчката и се заби право в мястото до корема ми.

Той ме хвана пред да падна и внимателно ме постави на земята. Болеше ужасно много, но трябваше да правя жертви. Стиснах зъби и леко се изправих към него, докато той проверяваше раната ми. ''Нямаше друг начин да вляза в отдел С'' прошепнах му, а той ме погледна ядосано преди да ми кимне разбирателно.

Хари ме вдигна в ръцете си и веднага извика пазачите. ''Имаме ранен, кажи на професор Коул и някой да каже на Луи да се подготви!'' чух Хари да крещи, докато очите ми леко се затваряха. Притисках раната си с ръка, за да изглежда реалистично.

Всички напуснаха стаята и Хари тръгна да ме оставя върху носилката, като преди да се отдръпне ми прошепна: ''Добър план.'' . На татък всичко ми се губи.

¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon