¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

17) The key of mind control.

Най-накрая се успокоих поне малко, но мисълта, че Зейн си е мъртвец ми идваше в повече и всеки момент можех да се разрева. Отворих вратата на жилището си и с отварянето Зейн се изправи в седнало положение и дишаше тежко. Треснах вратата зад мен и изтичах до него. Хванах лицето му в ръцете си и го огледах, изглеждаше наспан, но все още го беше страх. Той се опита да стане, но аз го спрях.

"Колко часа спах?" Попита изведнъж и ме погледна. Не знаех какво да правя и погледнах към часовника си.

"Почети седемнайсет часа." Казах му, облизвайки устните си.

"Ти къде беше?" Попита изведнъж, а аз погледнах настрани. Сега трябваше да му разкажа, че го намерих да се задушава, а после изплю собствената си кръв и вероятно органите му фалират в момента и е пътник до няколко часа.

"Навън." Отговорих. Не можех да го погледна в лицето. "Почти седемнайсет часа." Казах по-тихо, но той ме чу и се изправи моментално.

"Добре ли си?" Попита изплашено. "Съжалявам, настина се опитах да го направя. Но мислите на различни хора  се напълниха в ума ми и не можех да ги спра и те ставаха все повече и все повече и-и..."

"Не, Зейн. Аз съжалявам не трябваше да те карам да го правиш и то без твое желание." Промърморих му тихо, а той не отговори и просто седна обратно на дивана.

"Зейн, знам, че не е момента, но... искаш ли да дойдеш с мен на партито на Димитри?" Попитах, а изражението му се промени след чутото име, но реших да го игнорирам и продължих. "Мейси ми каза, че ще е след десет в тъмната част на града..."

"От къде познаваш Димитри?" Той попита, спирайки ме.

"Мейси излиза с него." Казах по-тихо и седнах до него. "Нещо ли ти направи?" Попитах го, а той нервно оглеждаше цялата стая. Изведнъж се изправи рязко и захапа долната си устна.

"Може ли да си тръгвам?" Попита изведнъж докато ръцете му трепереха, а очите му постоянно се местеха навсякъде. Изглеждаше така сякаш отново ще падне и ще го намеря да се задавя със собствената си кръв.

"Да, но..." той не ме остави да довърша, а събра нещата си и ме заобиколи толкова бързо. Обърнах се към него "Но обмисли това за партито, знаеш къде се намира." казах повече на себе си, защото беше тръгнал.

Не разбирах какво му има, в един момент се държи приятелски настроено, а после просто спира да показва каквито и да е отношение към мен. Не го разбирам, а наистина се опитвам да го разбера. Какво не е наред с това момче? Защо не може да ми се довери? Защо не може да ми сподели? Едни и същи въпроси без отговор.