¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

37) Run for your life.

Леко притворих очите си и осъзнах, че не съм в колата. Бързо се изправих и главата ме заболея. Лежах на земята, а върху мен имаше познато кожено яке. Зейн!

"Зейн!" изкрещях и изведнъж от някъде изскочи Хари и клекна до мен, запушвайки устата ми с ръката си. Ококорих очи и сърцето ми забърза ритъма си. Погледнах към лицето му и осъзнах, че цялото му лице беше в кръв и кал смесена с драскотини и засъхнали рани. Дрехите му също бяха мръсни и раздърпани.

"Бъди тиха. Ще си махна ръката и ще ти обясня." той прошепна тихо и аз кимнах. Хари нежно махна ръката си и ми помогна да се облегна на леглото. Премигнах няколко пъти преди да свикна със слънчевата светлина. Бяхме в гората.

"Какво стана?" попитах и се опитах да вдигна дясната си ръка. но ужасна болка се разпространи по тялото ми, затова се отказах и просто ударих главата си в кората на дървото.

"Адела, внимавай." прошепна Хари преди да пооправи бинта на главата ми, чак сега бях забелязала, че съм превързана. "Добре ли си, скъпа?" попита тихо докато постоянно се оглеждаше наоколо.

"Да, какво става, Хари?" попитах, шепнейки и го погледнах уплашена, той погледна настрани и можех да видя, че крие нещо от мен. "Къде е Зейн?" попитах веднага и обърнах лицето му към мен.

"Зейн... Онези го хванаха." след думите му веднага понечих да се изправя. Хванали са го? Не, не, не може да бъде. Обещах му да го пазя! Сега как ще се погледна отново в огледалото, когато знам, че са го заловили?!

"Къде е? Имаме ли време да го спасим?! Имаме в-време, нали?!" попитах изплашена докато се опитвах да стана, но всяка част от тялото ми ме болеше.

"Шт, успокой се. Имаме време да го спасим. Той е в черния микробус и са в средата на гората, няма да си тръгнат докато не хванат и теб. Но първо трябва да си починеш, беше в безсъзнание дълго." Хари каза мило преди от някъде да извади хапчета и да ми ги подаде с бутилка, в която има малко вода. "Това ще намали болката." поясни ми и аз му кимнах.

"Няколко часа сън ми стигат, даже са прекалено, трябва да намерим Зейн!" казах бързо, след което глътнах хапчето и изпих водата.

"Беше в безсъзнание три дена." след като чух какво каза го бутнах назад и той падна в калта. Аз се качих върху него и използвах ръката си да затисна гушата му към земята за да не вдига глава.

"Минали са три дена, а ти стоиш тук и не търсиш Зейн?! Къде е Лиъм?!" изкрещях, а Хари сви вежди и в следващата секунда ни беше преобърнал. Сега той затискаше гушата ми с ръката си.

"Ако можех да го спася, щях! Но, по дяволите, онези ни ловуват, имат пушки и постоянно обикалят гората, след като Лиъм се върне трябва да се скрием на ново място." каза ядосано Хари, а аз просто го гледах така.

Дали Зейн е добре? Какво ли му правят в онзи микробус? Как се чувства?Ранен ли е? Жив ли е? Диша ли? Не мога да знам, мамка му! Проспала съм три дена, в които той вероятно се бори за живота си.

"Хари, какво правиш?!"чух гласа на Лиъм и извърнах глава към него. Хари стана от мен и ми подаде ръка. Опитах се да повдигна дясната си ръка, но не стана и затова му подадох лявата си, а той ме изгледа странно, но все пак ми помогна да стана.

"Събудила си се, изплаши ме!" каза бързо и загрижено Лиъм, преди да ме прегърне и леко да стисне рамото ми и да ме заболи. Имах рана там от почти седмица, а този куршум просто влошава нещата.

"Лиъм, как е положението с храната?" попита изведнъж Хари, а Лиъм се отдръпна от мен и можех да видя съжалението на лицето му. След като чух храна усетих как стомаха ми започна да ме стърже отвътре.

"Свърши. Трябва да се върнем до джипа за запасите. А ловците продължават да ни оставят храна на различни места." каза Лиъм и извади някаква торба от скъсаната си раница пълна с различни тестени изделия.

" 'Ловци' ли ги наричате? Вие наистина сте приели, че сте плячка!" казах невярващо и грабнах торбата от ръката на Лиъм, отваряйки я.

"Ти си тази, за която дават награда! И не яж от храната, може да е какво ли не." каза грубо преди да дръпне торбата от ръката ми и тя да се скъса, а всичко в нея заедно с част от торбата да паднат на земята.

"Гладна съм, а Лиъм каза, че нямаме храна." отговорих му троснато преди да клекна и да взема курабийката върху торбата. Изправих се и я счупих на две, а от вътре излезе проследяващо устройство - да благодарим на филмите, че ме научиха как изглаждат.

Подадох малкото устройство на Хари, а той го изгледа. "Те идват право на сам, благодаря, Лиъм." усмихнах се преди да отхапя от курабийката и да тръгна на някъде.

Изведнъж чух звук от пушки и се обърнах към Хари и Лиъм, които веднага изтичаха към мен, а Хари хвана ръката ми и ме задърпа на някъде след него. Лиъм изведнъж се затича и вече дори не беше до нас. Погледнах към Хари, който си нямаше и на представа какво да прави

"Казах ти, че силите ти не са достатъчни, че да си спасиш задника." засмях се докато се опитвах да не оставам много назад, но, по дяволите, краката му бяха прекалено дълги и винаги беше по-напред.

"Може ли да си го запазиш за някой друг път, примерно когато няма да умра?!" попита саркастично и ме задърпа на някъде. Явно бяха намерили следващото си скривалище, защото оттук можех да видя Лиъм.