¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

56) Zayn's saved, society is next.

Вече от почти пет минути непознатият разказваше на Коул какво става в спалното отделение и се опитваше да го убеди да се скрие. Аз просто стоях и ги зяпах. Всичко се случваше толкова бързо, а аз сякаш бях заседнала на едно място.

Светкавично грабнах картата на Зейн и изтичах извън кафетерията. Мислех да се кача с асансьора, но по-бързо щеше да стане със стълбището. Бягах, напрягайки се, за да стигна по-бързо. Не знам от къде намерих тези сили, но когато осъзнах, че Зейн най-вероятно ще бъде убит, трябваше да действам бързо.

Влязох в спалното отделение и едвам не припаднах, когато видях гледката. Всички използваха сили върху всички. Имаше множество хора мъртви на пода, а почти всички бяха изцапани с кръв. Видях Зейн как откъсна главата на някакъв мъж само с помощта на един поглед. Настръхнах.

Изтичах до него и го хванах здраво за ръката, повеждайки го и аз не знам на къде. Веднъж излязохме ли от спалното отделение го насочих към баните - единственото място, където нямаше камери. Нервно влязох вътре след Зейн и се подпрях на вратата, заключвайки я.

"Добре, какво направих?" попита задъхано Зейн.

Яростно се обърнах към него и едвам издържах да не го сритам. "Какво имаш предвид?!" изкрещях му саркастично, но явно той не долови сарказма в гласа ми.

"Гледаш ме така сякаш искаш да ми откъснеш главата." каза с лека усмивка. Той знаеше ли в какво се замеси?! Имаше ли си на представа колко сериозна е ситуацията?!

"О, съжалявам. Кажи ми как искаш да те гледам, когато знам, че уби хора като теб и мен!" изкрещях, не издържайки вече. Бях на път да седна в някой ъгъл и да се разрева. Не издържах.

Всичко в мен крещеше за помощ, но никой не ме чуваше. Исках единствено да се измъкна от тази каша и да започна на ново. Може би не избрах аз начина, по който да живея, но мога да избера начина, по който да продължа. И това със сигурност не е показвайки слабостта ми. Но, по дяволите, не издържам.

"А-аз не мога повече..." прошепнах, свличайки се на пода. Зейн въздъхна и дойде до мен, сядайки на плочката. Дойде, отпусна главата си на вратата и хвана ръката ми.

Освен, че провалих своя живот, провалих и живота на хора, които живеят в лъжа, но поне живеят.

"Поправи го, м-моля те..." прошепнах, стискайки ръката му.

Провалих живота на Зейн, който вероятно щеше да продължи живота си в сенките, но поне щеше да е в безопасност заедно с баща си и майка си.