¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

50) God won't forgive her for those kisses.

"Умират?!" почти не изкрещях. "Какво трябва да значи това?! Вие знаехте ли?!" изкрещях, обръщайки се към 'приятелите си'.

Всеки един от тях кимна. Извърнах глава към Зейн, който държеше ръката на Ерика. Първо погледа ми се заби в сплетените им пръсти, които той отплете, а после погледнах към очите му. "И ти ли знаеше?!" изкрещях, а Зейн отвори уста, за да каже нещо, но после спря.

"Адела, доказахме, че хормона образуващ се в един от костите на таза ни отравя заради разликата ни от другите хора, и когато навършим определена фаза... започвате да умирате бавно, Адела." каза с мъка в гласа Коул, докато Луи сякаш се сети за нещо и извади друга машинка от чантата си.

"Започвате? Ами ти?" попитах, не разбирайки преди лампичката ми да светне. "Ти умираш, нали, Коул? И носиш този костюм не защото не можеш да контролираш силите си, а защото е заразно." Прошепнах, не отделяйки погледа си от него.

"Да. Всички умираме, Адела." той прошепна, накланяйки глава.

"Не!" изведнъж извика Луи, изправяйки се с проба. "Ако съм прав и смесим артериалната кръв на мутиралите животни със синя кръв на някой, който не е навършил възрастта 19 ще можем да ви спасим професор Хоуърт. Ще можем да спасим всички." каза Луи.

"Но това е само вероятност." каза Хоуърт, обмисляйки нещо.

"Възрастта, в която започва бавната смърт е 19, нали?" прошепнах, не обръщайки внимание на Луи, който твърдеше, че може да спаси всички с кръвта ми. Зейн е на 18.

"При мъжете, дори по-рано." прошепна Коул, а аз със сълзи в очите си погледнах към момчетата.

Устните ми трепереха, докато се опитвах да формулирам изречение. "К-колко от вас са болни?" попитах, а всеки един от тях бавно вдигна ръката си.

"23." прошепна Луи.

"19." каза Хари и хвана ръката на Луи.

"21" каза Лиъм "Найл е на 19. Съжалявам, Адела." Лиъм сведе поглед.

Кимнах. Причината кръвта ми да е спасила Лиъм е тази, че съм под 19. Дори нямам 18. Мога да спася всеки един от тях, но не знам дали това, което Луи казва е вярно. Може би той лъже, може би греши. Какво ще стане, ако забърза смъртта им?!

"Не може да се откажем. Да намерим останалите животни и да вземем шибаната артериална кръв." казах преди да грабна няколко спринцовки от Луи.

"Това е само теория, Адела." прошепна Луи.

"Хайде!" изкрещях. "А-аз съм ваш лидер и ще правите каквото ви кажа. И, по дяволите, ако си сгрешил Луи ще трябва да намериш друг начин да спасиш тези невинни хора, или ти обещавам, че ще сложа правило всички да са хетеро! Ясна ли съм?!" попитах и се огледах около всички. Всички ми се усмихваха освен Ерика. Със сигурност вдъхването на кураж ми се отдава.

Коул направи няколко стъпки и застана до мен, хващайки ръката ми. "Както чухте лидера си." той започна и ме погледна с усмивка преди да продължи "Ерика и Лиъм, вие поемате на изток в гората. Луи и Хари вие на север. А аз се връщам в управлението, за да видим дали теорията на Луи е вярна." каза надъхано Коул преди да извади телефон.

"Ами аз? Няма да стоя тук просто така! Искам да помогна с нещо." Казах, поглеждайки към Коул.

"Ти и Зейн взимате джипа и влизате право в джунглата." каза той, а аз отворих устата си и погледнах шашната към Зейн, който понечи да каже нещо, но Коул ни прекъсна "И все пак аз съм лидера и всички ще правите каквото кажа. Сега си разделете оръжията и не се връщайте без кръвта!" каза мъжа.

Всички се заехме с оръжията и на мен ми дадоха нож, зашито не мога да използвам нищо. Всички се разпределихме и Ерика раздаде храната. Всички бяхме готови да тръгваме, когато дойде втори джип, за да прибере Коул.

"Успех, деца!" каза той преди да се качи в джипката.

"Ако някой те уцели със стрела точно в сърцето, да знаеш, че съм аз." каза Ерика, подавайки ми манерва пълна с вода.

"Жалко, че ти ще си на изток, а аз ще съм със Зейн." усмихнах й се преди да се завъртя на петите си и да тръгна към джипката, в която Зейн вече ме чакаше.

Отворих вратата и хвърлих манервата отзад при оръжията и храната. Зейн ми се усмихна сладко преди да седна на мястото си.

"Моля те спри да изглеждаш толкова атрактивно, опитвам се да спра обичта си към теб." казах шеговито и се засмях, но Зейн не го направи. "Шегувам се. Можеш да изглеждаш колкото атрактивно искаш, все пак си имаш гадже." въздъхнах раздразнено, а Зейн запали двигателя и потегли към джунглата, която е била на няколко километра от тук.

След няколко минути пътуване в пълна тишина реших да проговоря. "Празниците наближават както знаеш мислиш ли, че семейството ти... майка ти не иска да си до нея?" попитах, поправяйки се, бях забравила напълно за смъртта на баща му.

Зейн замълча и пусна фаровете, защото навън се беше стъмнило. Мислех си, че няма да проговори, защото не беше нужно, но той го направи: "Всъщност, когато те пъхнаха в онази стая си мислех, че ще е хубаво да прекараме празниците заедно. Като семейство. Защото за тези няколко месеца ние се превърнахме в семейство." каза Зейн и извърна глава към мен с усмивка, а аз не успях да издържа на тази усмивка, която тайно ме подтикваше да го целуна и слях устните ни. Вкусът на устните му. Ох господи.