¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

33) Back from death.

Адела:

Очите ми бавно се притвориха, когато осъзнах, че лежа в скута на Зейн. Имах ужасно главоболие и до колкото виждах трябваше да превържа на ново рамото си, защото горнището ми беше започнало да попива кръвта от раната. Над мен можех да видя лицето на Зейн и някакво друго момче, което ми се струва непознато.

Внезапно се изправих, при което главата ми ме заболя още повече. ''Как стигнах до тук? И кой е този?'' попитах веднага, при което Зейн леко се усмихна и си помислих, че ще ми отговори, но вместо него непознатия го направи.

'' Аз съм Лиъм. Намерих те в една изоставена сграда и те доведох тук.'' той каза, усмихвайки се топло.

''От къде знаеше къде трябва да отида?'' погледнах го подозрително.

''Получаваше тонове съобщения с адрес и за това те донесох тук.'' той каза напълно спокойно.

''Добре, благодаря ти.'' казах му сухо преди да се обърна към Зейн. ''Добре, вече да тръгваме и без това закъснях.'' изпуфтях, а той се изправи и пъхна ръце в джобовете на коженото си яке.

''И Лиъм идва с нас.'' той каза решено, а аз го погледнах объркано и ядосано.

Бях в безсъзнание, не знам си колко време, рамото ми кърви и вътре вероятно все още има куршум. Но ако спасителят ни Лиъмчо го е извадил значи вече нямаме никакъв проблем, о, чакай малко. ВСЕ ОЩЕ НИ ИЗДИРВАТ! 

''Не, не идва?! Какво си мислиш, че правиш Зейн? Не ми казвай, че му каза!''  изкрещях право в лицето му, а Зейн се ядоса, но не каза нищо и погледна настрани.

''Той е като нас.'' каза тихо, но достатъчно, че да го чуя.

''Какво, по дяволите! Зейн нямаш правото да казваш на Бог знае какви типове за силите ни! Имаш ли си на представа в каква опасност ни подлагаш като му се доверяваш! По дяволите, Зейн! Осъзнай каква грешка правиш! '' Не можех да контролирам гнева си и си го изкарвах на Зейн и вероятно щях да съжалявам, но него осъзнавах.

"Млъкни, Адела! Млъкни!'' изкрещя Зейн преди да притисне очите си плътно затворени и с помощта на ръцете си да покрие ушите си, падайки на колене.

Няколко секунди по-късно започнах да чувам крясъците на хората в близост до нас. Всичките кървяха, крещейки за помощ докато падаха един по един на цимента. Лиъм ме погледна изплашено преди от очите му да започнат да бликват, струйки кръв. Той докосна долният си сълзен канал на лявото си око и пръста му се нацапа с кръв преди и той като всички останали да започне да крещи.