¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

30) Plan: Left the big city.

Зейн някак си успя да включи светлината, докато аз все още се опитвах да се успокоя. Той дойде до мен и хвана ръката ми. Извърнах глава към него и погледнах нагоре към очите му. Не можех да разгадая как в един момент показваше цялата си болка, а в друг беше по-студен и от айсберг.

Той отмести погледа си от мен и го заби във вратата в края на стъпалата. "Сбогувай се с близките си и след час се чакаме на нашето място." той каза, а аз преглътнах, опитвайки се да сдържа сълзите си. Аз нямах близки.

"Ако си права и във всекидневната има труп, то значи тук вече не е безопасно." той каза преди да ме погледне за последен път. В кафявите му очи виждах цялата тъга, която пази. Той не искаше да заминава. Може би, защото има семейство?

Двамата излязохме внимателно от мазето и тръгнахме по вече осветеният коридор. Спрях  крачка пред вратата, когато видях мъртво лежащото тяло на пода. Не можех да помръдна и просто се опитвах да не се строполя. Ръката на Зейн пусна моята и моментално погледнах към него, а той изтича до трупа и бързо клекна, опитвайки се да разбере дали мъжа е жив.

"Татко! Татко! Татко! Дръж се!" той започна да разтърсва трупа, а аз стоях като попарена, дори не бях влязла вътре.

Баща му? Той изгуби баща си? И защо? Заради мен. Ако не го бях поканила на партито той нямаше да убие Димитри и нямаше да си навлича неприятности. Умряха седем човека заради мен. Съжалявам ли? Да, по дяволите! Не исках да става така. Не исках, мамка му!

Затворих очи и избърсах сълзата преди да тръгна към Зейн. Колкото повече го приближавах, толкова повече ме болеше сърцето. Риданията му ме караха да се измъчвам. Сълзите спускащи се по бузите му ме караха да се обвинявам за всичко. Отчаяността на лицето му караше сърцето ми да се разкъсва.

Клекнах до него и поставих ръката си на рамото му. След като усети допира ми той спря и просто се вгледа в лицето на баща си. Аз също като него гледах към лицето му. Кой би посмял да убие невинен мъж? Как?! Да бяха убили мен! Аз нямам какво да губя, но да убиват възрастен мъж е прекалено.

"Толкова си приличате..." гласът ми едвам се чу. Той се изправи и ме остави сама до трупа. Явно отново казах нещо грешно. Просто исках да му покажа някак си, че баща му винаги ще живее в него, но явно не ми се получи. Кога изобщо ми се е получавало със Зейн, по дяволите?!