¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

39) The salvation comes with guns.

Когато чух, че ще запалят колата се вцепених и ми идваше да изскоча и да се предам. Скоро се чуха стъпки и можех да разбера, че някой се е отдалечил, но не можех да бъда сигурна дали и двамата са тръгнали. Леко се повдигнах и се хванах за вратата, поглеждайки навън. Само единият беше останал и можех да видя пушката в ръката му, след минута-две до него се присъедини другият и си казаха нещо.

Бързо се свих на мястото си, когато тръгнаха насам. Наблюдавах как единият сипва гориво около колата, а след това чух и драсването на кибрита. Изведнъж извън колата пламнаха огньове, които се разпространиха и по колата. Предната част на джипа вече гореше в пламъци, а аз се опитвах да не вдишвам от отровните газове.

"Да тръгваме, Майк, преди и ние да изгорим." каза единият и чух стъпките му да се отдалечават, а после чух и другия да си тръгва.

Изправих се, дишайки тежко и нарамих двете раници, след което се опитах да не залитам на някъде, но погледа ми се замъгляваше заради дима. Опитах да отворя задната врата, но не стана. Усещах как силите ми се изчерпват във всяка секунда, в която вратата дори не помръдваше. В крайна сметка просто скочих през полу счупения прозорец навън и докато минавах от там усетих как парче стъкло разряза горнището и потника ми, достигайки до кожата отдолу. Останаха няколко капки синя кръв върху стъклото, като го избърсах, за да не заподозрат нещо и започнах да тичам.

Вървях по обратния път към пещерата, докато с едната си ръка държах корема си, а с другата се опитвах да се подпирам на дървета, за да не падна. Навън ставаше по-тъмно и на мен ми се струваше, че чувам звуци. Задъхвах се с всяка направена стъпка и можех да усетя как сърцето ми бие в устата. Вече не издържах и просто изтичах нанякъде. Изведнъж спрях на края на скалата, когато осъзнах, че ще падна от хълма. Седнах на земята, защото вече краката ми не държаха и се загледах в гората под мен. Изглеждаше красиво.

***

Очите ми се раздразниха от светлина и цялото ми лице гореше от топлината. Веднага се изправих и осъзнах, че цялата съм се схваната. Потърках очите си и се огледах. Явно бях прекарала вечерта си на този хълм. Вдигнах раниците, прозявайки се и бързо ги нарамих.

Вървях бавно и спокойно, тананикайки си някаква мелодийка. Изведнъж спрях на място и осъзнах, че имам нещо много важно за правене. Господи, Зейн! След като се сетих започнах да тичам към пещерата. Как можах да заспя на онзи хълм?! В момента можехме да се говорим за спасението на Зейн! Но аз и моята умора, не!