¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

4) Zayn. My name is Zayn Malik.

"Ти ли каза нещо?" Попитах объркано, поклащайки глава, а очите на момчето се разшириха и устните му се притвориха.

Беше много странно. Сякаш чух нещо или си помислих нещо, но без да съм искала. След чутото или това, което ми се стори че чух, леко ме заболя главата, но преглътнах болката и погледнах обратно към момчето, което в момента ме гледаше безизразно.

"Съжалявам, мисля, че просто ми се стори, че..." спрях, не знаех как да продължа не можех просто да му кажа, че съм чула или помислила нещо, което всъщност не са казали или не съм си помисляла.

"Просто ми кажи името си и ще те оставя намира." Въздъхнах, поглеждайки настрани.

Изчаках няколко секунди, за да видя някаква реакция от негова страна, но такава не последва. Въздъхнах и взех раницата си от пода, прибрах речника вътре, обещавайки си  да го върна обратно в библиотеката. Вече нямах никаква надежда, че ще проговори затова се обърнах, нарамих раницата и въздъхнах, хвърляйки му последен поглед.

Облизах устните си и приех загубата. Обърнах се на петите си и свалих главата си надолу, защото за първи път устатостта ми не беше проработила. Явно вече нямах абсолютно нищо, с което да стоя на крака. Живота беше успял да ме прецака и аз нямах какво да правя.

"Зейн. Казвам се Зейн Малик." Чух дрезгав и нисък глас зад мен. Обърнах се веднага и погледнах към момчето, което ме гледаше право в очите и леко се усмихнах преди да се обърна и да изляза от вратата.

Мамка му. Бях успяла! Йес. Йес. Йес. Йес! Знаех си, че е малко затворен, но не се оказа чак такава загубена кауза. Зейн Малик значи. Хубаво име. Е Зейни, искам да те уверя, че преди да разгадая мистерията ти няма да се откажа от теб. Може да си избираш претенциозно действията, но мога да ти кажа, че няма човек, на който да не съм омаяла главата с думи.

Усмихвах се широко, докато влизах през вратите на библиотеката. Погледнах към старата жена зад дървеното бюро, да натиска злобно клавиатурата на компютъра от панти века. Усмихнах се даже по-широко, когато се сетих гениална идея. Побързах да мина измежду редовете на рафтовете, по които имаше няколко речника. Успокоих се от адреналина, който се беше смесил с кръвта ми и оставих речника на мястото му. Спуснах се и седнах на пода обмисляйки как точно да разбера повече информация за Зейн Малик.

Компютърът, пред който седеше библитекарката, имаше архив с информация за всеки един ученик в гимназията. Ако успеех да разкарам жената от тук и да вляза в данните за учениците щях да мога да намеря някаква информация. Просто трябваше да намеря начин как да я разкарам. Ами да! Аз съм гений!

Побързах да махна раницата си и да извадя една тетрадка. Скъсах един лист и извадих химикал, пишейки, че директорката иска спешно да я види в кабинета си и фалшифицирах подписа и. Сгънах листа, използвайки устата и едната си ръка докато с другата прибирах тетрадката и химикала в раницата. Преметнах раницата си на едното си рамо и побързах да се изправя.

Извадих глава измежду двете редици с книги и погледнах към жената, която дори не знаеше, че съм тук. Направих се, че влизам от вратата и се изкашлях за да и привлека вниманието, но тя изобщо не погледна към мен. Въздъхнах и тръгнах към бюрото и. Спрях се пред нея и хлъзнах листа пред нея. Тя ме погледна с крайчицето на окото си преди да оправи очилата си и да се обърна изцяло към мен.

"Директор Уотсън ми каза да ви предам тази бележка." Усмихнах се мило и изчаках жената да погледне листа.

След като прочете написаните думи изражението и се промени на изплашено. Това може да е поради причината, че може би съм написала, че ще я уволни, но това е само едно може би. Библиотекарката се изправи и се затича към вратата. Скоро тя беше излязла от библиотеката и единственото, което се чуваше бяха ниските и токове тропащи по дъските в коридора.

Усмихнах се и подскачайки отидох да заключа вратата. Днес явно ми беше ден. Побързах да седна на не толкова удобният стол и да вляза в папката с име 'училищен архив'. Натиснах иконката и докато чаках да зареди прехапвах долната си устна, докато вътрешно танцувах от радост.

Преминах няколко имена на ученици, докато не стигнах до буквата 'З', а после въведох и годината на раждане. Между няколкото имена почващи със 'З' намерих Зейн. Отворих досието му и зачетох, не ми отне много, а и не ми остана време защото вече чувах крясъците на библиотекарката да идват насам. Затворих страницата и се изправих от стола, грабвайки раницата си.

Затичах се и скочих от познатия прозорец, буквално, пърхайки от радост. Но тя бързо се изпари, когато осъзнах, че сега трябваше да се връщам обратно в час, но все пак бях успяла. Днес нямаше как да стане по-хубаво. А и се предполагаше, че ми остават само още два часа докато не свърши и учебния ден.

Телефона ми извибрира, при което разбрах, че съм получила съобщение. Побързах да го извадя от раницата си. Вдигнах капачето му и натиснах няколко бутона докато не осъзнах, че съобщението е от Мейси.

С Димитри скъсахме. Сладолед след даскало?
[изпратено 13:45]
Подател: Мейси Скот.

Мислех, че деня ми няма как да стане по-хубав. Изпратих отговора си и прибрах телефона в раницата си. Поздравих охраната преди да вляза в училище и да се запътя към кабинета по математика.