¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

27) Game of regret.

Помагах на Зейн да преджоби всеки един от мъртвите трупове. Със сигурност бях по-спокойна от преди няколко минути. След последното, което казах на Зейн не си бяхме говорили. Може би и него го беше страх колкото мен? Тоест, веднъж в ситуацията, когато щяха да ме изнасилят той беше изплашен и уби Димитри. А днес аз бях уплашена и не можех да им позволя да хванат Зейн, и убих петима напълно различни мъже.

"Какво имаше в предвид с 'дори не е започнало.'?" попита Зейн, подавайки ми още една лична карта заедно с портфейл, които наредих до другите два.

"Това не са тези, които ни подгониха." казах, а Зейн спря с всичко, което правеше и се приближи до масичката за кафе, а после грабна трите лични карти и огледа всяка една подробно.

"Карл, Джеръми, Маккейн?" изброи имената им, а аз се приближих до труповете, на които вече взехме картите и портфейлите. Клекнах до единия и се вгледах в чертите на лицето му, докато едвам държах сълзите си.

"Алексеи, Григор, Вилхелм, Марио и Александър. Имената не съвпадат и..." направих пауза и се обърнах към Зейн, който все още гледаше объркано към картите. "... и мисля, че тези, които убихме са били затворници. Виж им имената. Очевидно е, че не са напълно руснаци. И-имам предвид, че може би са им платили, за да ни убият." казах и преместих погледа си на Зейн.

Чернокосият стана и взе портфейлите им, а после извади парите и започна да ги брои. Изправих се от мястото си и застанах пред него. Той ме погледна преди да поклати глава и да седне на дивана.

"Права си. Във всеки портфейл има близки суми до хиляда и няколко долара." той потвърди преди да хвърли празния портфейл през прозореца.

Въздъхнах и избърсах ръцете си с една мокра кърпичка преди да седна до Зейн. Изглеждаше замислен и имаше защо. Не всеки ден руски агенти наемат наемни убийци за да ни убият. За първи път исках той да мълчи, защото наистина не знаех какво да кажа за ситуацията. В момента бях по-голямо чудовище от него.

"Според теб, безопасно ли е да останеш тук?" каза, прекъсвайки тишината. Стана ми неудобно и станах от мястото си, започнах да търся сак.

"Не." отговор просто и започнах да прибирам неща в малкия си сак, но се ядосах, че трябва да напусна собственият си дом и хвърлих сака към стената преди да седна на пода и да притисна краката към гърдите си и да разтрия слепоочията си.