¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

14) Breakfast.

Събудих се от рязкото отваряне и тръшкане на вратата. Завъртях се и осъзнах, че съм на дивана. Погледнах към китката си и часовника показваше шест сутринта. Изсумтях когато се сетих, че снощи гледах ужасен филм и си легнах в четири сутринта. Наврях главата си обратно във възглавницата защото два часа сън не бяха достатъчни на никой.

"Адела, ще закъснеем за училище." Чух гласа на Зейн и почти не паднах от дивана.

Веднага станах и си спомних, че той беше този, който снощи дойде, а после ме и накара да гледам страшен филми и спа до мен. Погледнах към него и той включи печката, а после извади тиган и го намаза с олио. Приближих се до него и погледнах в торбата. Имаше яйца, бекон, портокалов сок и гевреци.

"Как успя да запалиш печката и защо си купил храна?" Попитах го докато все още гледах как изважда продуктите. С глава ми показа аз да се заема с яйцата.

Взех четирите яйца и застанаха пред тигана. Не е това, което си мисля нали? Никой не го е искал от него защо го направи? Все пак това е момчето, което снощи едвам ми говореше, а сега е купил продукти и някак магически успя да включи готварската печка.

"Платих сметките и минах през магазина за храна." Каза с усмивка, а аз моментално се обърнах към него, зарязвайки яйцата.

"Защо? Зейн, не съм го искала." Попитах отчаяно. Вече ми беше дошло до гуша от държанието му. Той не отговори и взе учебниците, които явно беше донесъл преди малко.

Той се обърна и седна на дивана. Ето отново не показваше никакви усилия. Добре, благодаря му за храната, но трябва да знам защо го направи. В един момент е много щастлив и решава да говори, а в следващия се затваря в себе си. Ако ще си помагаме то тогава не трябва да крие нищо от мен.

Изключих печката и разделих яйцата в две чинии. Грабнах прибори и тръгнах към дивана. Все още нямах кухненска маса, на която да ям за това седнах до Зейн на дивана и поставих чинията на масичката за кафе. Погледнах го и нервно разтрих бедрата си. Беше се съсредоточил върху книгата и имаше слушалки на ушите. Затваряше се в себе си.

Облизах устни, бавно се приближих до него и дръпнах слушалката му. Той ме погледна изплашено, но когато видя, че съм аз се успокои.

"Зейн, нямаш ли ми доверие?" Попитах от нищото, а той не отговори. Просто си замълча, но поне в момента не четеше нещо от учебника.