¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

24) The good side of adolescence.

Най сетне проклетия звънец изби и аз изхвърчах от стаята по история. Господи, толкова се радвах, че четиридесет и петте минути изтекоха. Нямах търпение да се прибера вкъщи, но за жалост имах още два часа, от които единия беше химия и щях да де видя със Зейн. За първи път се чувствах толкова спокойна, че ще го видя. Онова притеснение, че ще кажа нещо грешно и той отново няма да ми говори все още беше там, но много по-надълбоко.

Пъхнах учебниците си в сивото шкафче и противоположно на обикновените дни затворих леко капака, а после го заключих. Огледах се с голяма усмивка и когато видях Мейси се усмихнах по-широко. За първи път ми се говореше с нея, но тя се огледа наоколо преди на лицето и да се изпише страх. Какво и имаше?

"Мейси." поздравих я, приближавайки се към нея. Тя ме хвана за раменете и ме заведе близо до стената, а после ме обърна с гръб сякаш се опитваше да се скрие от някой.

Мисля, че просто беше разтревожена за вече мъртвото си гадже. Може би сега трябваше да използвам устата си за да я успокоя? Да бъда добрата и изслушваща проблеми приятелка?

"Съжалявам за Димитри, наистина..." промърморих, но не можех да спра голямата си усмивка, която се опитваше да изскочи

"Не говори за това!" тя изсъска и отново се загледа наоколо изплашена, точно щях да я питам защо когато тя продължи "Приятелите на Димитри си мислят, че ти си виновна за смъртта му." тя обясни набързо.

И въпреки, че знаех тази информация се притесних. Не исках да замествам Мейси в това, защото вече Зейн и аз бяхме. Изгубих прекалено много важни хора за мен и не мога да си позволя да загубя Мейси, която няма никаква вина.

"Спокойно не съм пълнолетна няма да ми направят нищо. Най-много да ме задържат в районното докато не разберат, че нямам нищо общо със случая!" усмихнах й се широко, показвайки, че наистина няма да ми направят нищо. В момента нямаше нищо, което да ми развали настроението.

След газовите бомби очевидно броя на престъпленията нараста. И всички, които бяха пълнолетни се наказваха със смърт или експерименти от странна на учените. А за малолетните като мен; те се наказваха с обществено полезен труд или задържане в районното. Така, че да събера малко отпадъци няма да ми навреди.

"Не е нужно да се притесняваш за това." тя каза и ме погледна объркано преди да ме накара да се обърна с гръб заедно с нея "Хората на Димитри са тук. Издирват приятеля ти - Зейн." прошепна тя, а усмивката слезе от лицето ми. Какво, по дяволите?