¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

46) One Month Lately.

1 ден.

Събудих се в друга бяла стая. в която този път стъклото беше нормално и зад него стоеше жена облечена в бяла престилка с химикал и тетрадка в ръка, записваща всичко, което правя. Без да се оглеждам станах от мястото си и се затичах към стъклото, блъскайки се в него. Започнах да крещя и викам за помощ и да я ругая с какви ли не псувни.

"Приспете я!" каза жената без да й мигне окото и в стаята влязоха двама непознати облечени в същите престилки.

"Не. Не. Не. Не." поклащах глава, опитвайки се да ги отблъсна. Докато вървях назад паднах и трябваше да лазя, но в крайна сметка гърба ми опря стена, а единия от мъжете въпреки съпротивлението ми, ми заби инжекция във врата, след което всичко останало ми се струваше просто като сън.

2 ден.

Събудих се на същия стол и пред стъклото стоеше същата жена. Бях пробвала с директна атака, а сега ще пробвам нещо друго. Огледах се наоколо и успях да видя малка маса до мен в същия бял цвят. Върху нея имаше ориз с пиле и зеленчуци, пластмасова вилица и нож, както и една пластмасова час с вода.

Грабнах вилицата и отхапах от храната, гледайки към жената, а тя започна да записва нещо. Внимателно бутнах ножа на пода и се наведох да го взема, но вместо него прибрах вилицата в ръкава си и го взех, оставяйки го на масата. Внимателно отпих от водата преди да се изправя и усмихна на жената.

За мое учудване и тя ми се усмихна и спря с писането. Приближих се до стъклото и почуках на него, за да видя дали ме чува.

"Чувам те, Адела. Как се чувстваш днес?" попита тя сякаш да затваряш хората против волята им в стая е напълно нормално.

"Здравей и на теб." казах й с доста сарказъм, но тя очевидно не го долови. "Както и да е. Ще може ли сол за зеленчуците?" попитах с надежда да приеме и влезе в стаята.

"Разбира се, но за протокола трябва да седнеш на мястото си." каза тя, посочвайки стола, на който постоянно се събуждам

"Защо?" попитах, а тя сви вежди. "Имам предвид, защо трябва да сядам когато сме в безопасната зона и аз искам просто сол, а не снайпер калибър 42." казах иронично, въпреки че не знаех дали има такъв вид пистолет.

"За наша безопасност." тя каза и отново се усмихна. Тази жена е като робот. Буквално не можеш да разбереш какви са й чувствата нито пък да вземеш някаква информация.