¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

29) Dead bodies all over her mind.

Вървях нервно към дома на Зейн. Звъннах му няколко пъти, но както ми беше казал преди - не вдигна на обажданията. Писах му няколко съобщения преди батерията на телефона ми да падне. В момента просто бързах към дома му, не знаех точно какво ще му кажа, но предполагам щях да го измисля на момента - в това ми е чара.

Докато минавах покрай една позната улица си помислих, че ми се привидя жена, която бърза за някъде. Но не, майката на Зейн бързо вървеше в обратна на моята посока. Тя ме забеляза и се усмихна широко преди да ме повика до себе си. Колебливо отидох до нея и я прегърнах.

"Здравей, Адела. Как си? Какво търсиш тук?" попита тя, а аз и се усмихнах плахо, оглеждайки се за агенти. Но за моя радост нямаше такива.

"Здравейте, госпожо Малик. Добре съм, благодаря." усмихнах й се преди да продължа "Ъм... исках да ви питам дали знаете к-къде е Зейн?" опитах се да изглеждам така сякаш всичко е наред, но не бях сигурна дали успявам, но явно майка му ми повярва.

"Нещо ли стана с него?" веднага попита. Можех да разпозная, че се разтревожи за сина си.

"Не, не, не. Имам предвид, че не ми отговаря на съобщенията и обажданията. А се бяхме уговорили да се срещнем... вероятно му е свършила батерията." послъгах отново и с всяка дума сама започвах да се убеждавам в собствените си лъжи. Патриша въздъхна след като се успокои, че на сина й му няма нищо и се усмихна широко.

"Преди час слезе в мазето. Вероятно все още е там." та ми каза преди да погледне към часовника на китката си. "О, не! Закъснявам!" възкликна тя "Ще си поговорим на вечеря, добре ли?" тя попита, а аз само кимнах. Тя ме прегърна бързо преди и двете да продължим в своите посоки.

Имаше голяма вероятност да не намери и двама ни на вечеря...

Забързах и скоро видях къщата. Пъхнах ръцете си в джебовете, когато студеният бриз се удари в мен, карайки ме да изгубя равновесие. Усещах как цялото ми лице замръзва, но продължавах да вървя колкото бързо можех.

Когато спрях пред пътечката на къщата моментално се почувствах не намясто. Веднъж бях изгонена оттук, когато дойдох без позволение и сега няма да стане нищо различно. Идвам тук след като той не иска да ме вижда само, защото няма къде да остана.

Поклатих глава, отървавайки се от мислите си и престъпих напред. Спрях пред тъмно червената врата и вдигнах ръката си и несигурно почуках. Изчаках малко, но не получих отговор, затова почуках отново.