¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

32) The idea of a safe life.

Зейн:

Вече чаках на мястото ни от половин час, от както погребах тялото на баща си. Часът ставаше кръгъл с този, за който се уговорихме, а нея още я нямаше. Почвах да се притеснявам, защото нея я нямаше. Тя никога не закъсняваa. Нещо не е наред.

Погледнах към часовника си само за да се уверя, че наистина я няма. Повдигнах погледа си и видях Мейси - приятелката на Адела, да тича към мен обезпокоена. Когато ме видя за секунда се изписа облекчение на лицето j, но после се огледа и се притесни.

''Къде е Адела?'' попита без да губи никакво време, докато тропаше с крак и нервно стискаше папката в ръката си.

Все още се чудех дали да й отговоря, защото не знаех дали е тук за да се шегува или просто наистина е притеснена. Имаше само един начин да разбера, но дали трябваше да го направя? Тоест, тя веднага попита за Адела, ами ако й се е случило нещо? Тоест, писах й няколко пъти, пращайки й адреса и часа за да се уверя, че не е забравила, но не получих отговор освен това да си донеса две малки снимки за паспорт. Нямам избор трябва да го направя, за да разбера дали Адела е добре!

Защо този ме гледа така? Какъв му е проблема? Питах го толкова прост въпрос, защо изобщо предложих на Ела да му ги донеса. Дали Алексеи я хвана?

Веднага напуснах ума й след частта - Дали Алексеи я хвана; в момента може да е в опасност сама срещу бог знае колко руски агента.

''Какво става с Адела?!'' попитах, преглъщайки тежко и се осмелих да я погледна в очите. Тя облиза устни преди да се огледа и да ми подаде папката. Взех я от ръцете й и я погледнах объркано, а тя само ми посочи папката с очи.

Отворих я и отвътре излязоха две лични карти, едната беше за Наташа Лей Хапал, жена на двадесет и три, омъжена, гражданство - САЩ и още какви ли не глупости. А другата беше на Хенри Рой Хапал, мъж на двадесет и седем, оженен, гражданство - САЩ. 

Нямах никаква представа за какво е това. На личната карта и единият паспорт с името 'Наташа' бяха залепени снимки на Адела, а на другите нямаше никакви. Освен това в папката имаше няколко листа с информация и криминално досие за Алексеи и още няколко мъже, които ми изглеждаха непознати.

''Донесе ли снимките?'' попита тя, а аз кимах и ги извадих от задния си джоб, след което и ги подадох. Тя извади някакво лепило и взе папката от мен, след което ги залепи.

''Адела ми каза, че ще бягате и поиска фалшива идентификация, след което избра тези на Наташа и Хенри, които са двойка. После дойдоха Алексеи и  хората му, за да претърсят дома ми и Адела избяга, но се чу шум от спусък и п-после избягах за да дойда при вас.'' 

Тя довърши, а аз я гледах втренчено. Не трябваше да й казвам да отива сама. Ако може би бях отишъл с нея сега щяхме да сме заедно, не зависимо дали мъртви или живи.

''Тя е ж-жива, нали?'' попитах без изобщо да прикривам страха си, защото не можех,  а и не исках. 

Мейси погледна настрани преди да вдигне качулката на пухкавото си елече и обратно да ме погледне в очите. ''Трябва да тръгвам.'' тя прошепна едвам, долавяйки гласа й просто кимнах.

Тя е мъртва. Няма как да избяга от ръцете на Алексеи. - след тази нейна мисъл излязох от главата й и се обърнах обратно към пътя, където бях паркирал мотора си.

Извадих телефона си и набрах номера на приятеля си, който също като нас има дарба. Той беше толкова щастлив, когато му казах, че най-накрая приемам да отида с него в безопасната зона, където както той беше обяснил - има много, много хора със свръхестествени сили. След секунди той вдигна.

''Зейн, тръгнахте ли вече? Както ви казах трябва да ме чакате на километър извън Ню Йорк, за да ви заведа в дома си.'' гласът му достигаше щастлив до мен. Жалко, че трябваше да го разочаровам.

''Хари, съжалявам, но се отказахме.'' казах, разтривайки слепоочията си.

''Все пак ще ви чакам там, ако промените решението си.'' той каза, опитвайки се да не показва разочарованието си. Обърнах се с гръб към мотора си и погледнах към закусвалнята, където беше първата ни среща с Адела.

''Не мисля, че ще го променим.'' въздъхнах, сваляйки усмивката си и след като се сбогувах с приятеля си затворих телефона и го прибрах в задния си джоб.

Хари планираше да отидем там заедно от толкова много време. Той вече беше ходил там и по думите му знаех, че наистина е безопасно и можеш да продължиш живота си. Той се беше върнал за да намери и спаси още от хората си. Иска ми се да можехме с Адела да видим това място и може би... не знам да започнем на ново? Може би да станем приятели? И да излезем на истинска среща, да се опознаем наистина...

Слагах си каската вече убеден, че няма да се появи, когато в далечината видях кафявокосо момче с кафяви очи да носи прекалено познато, крехко тяло. Махнах каската си и погледнах по-внимателно към притесненото момче и момичето в ръцете му. Адела!