¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

19) Mind of Mine.

"Какво ще направиш ти, арабче?" Засмя се Димитри, завъртайки се към Зейн, а аз се опитах да се измъкна от хватката му. Той ме блъсна отново в стената и главата ми се удари силно в цимента. Затворих очи, опитвайки се да сдържа сълзите си.

Русокосият глупак се обърна към мен и ме изправи, а аз единствено исках да седна върху краката си. Той отново стисна врата ми и ме вдигна нагоре, залепвайки ме за стената отново. Краката ми не можеха да допрат пода. Моментално обхванах ръката му, опитвайки се да я махна, но дори не помръдваше. Погледнах към тавана и усещах как се удушавам, не можех да махна ръката му и не можех да докосна пода.

"АААА, ГЛАВАТА МИИ!"

Изведнъж той ме пусна и изкрещя силно. Погледнах към него и през очите му започна да се стича кръв. Той закри очите си, крещейки, а после кръв бликна и през ушите и устата му. Той се стовари на пода, а аз го гледах в шок. Разтрих врата си и вдигнах погледа си от безжизненото тяло. Нямаше смисъл да продължавам да го гледам, защото колкото и ужасяваща гледка да беше това, не съжалявам за него. Ако той не беше умрял аз щях да умра.

Очите ми се заключиха върху изплашеното лице на Зейн. Прескочих безжизненото тяло и го прегърнах бързо. Двамата се свлякохме на пада и той подпря глава на рамото ми. Започнах да търкам гърба му докато той не казваше нищо. Опитвах се да го успокоя. Това, че не изпитах нищо към Димитри, когато умря не значи, че не изпитах нищо, когато видях изплашеното лице на Зейн.

"Спокойно, всичко ще се оправи." Прошепнах му, а той се отдели от мен. Когато погледнах в очите му видях съжалението и страха. "Ще разбера кой го направи." Казах толкова изплашена, колкото него.

"Аз бях." Прошепна без да отделя очите си от моите.

Какво? Как? Защо? Може би грешах като си помислих, че няма да може да се спаси с помощта на силите си, но със сигурност заради тях и това, което направи ще бъде убит. Но не разбирам защо?

"Защо..." поклатих глава, не го разбирах. В един момент беше такъв страхливец, а в друг като този убиваше хора. Защо?! "Както и да е, сега трябва да измислим как да разкараме мъртвото тяло от тук, добре ли?" Прошепнах му преди да се изправя.

Огледах се наоколо, опитвайки се да измисля някакъв план. Но не можех да се фокусирам, защото не можех да спра да мисля за Зейн. Как можа да го направи? Той не е убиец, той е просто едно объркано момче. Това... Господи, той го уби. Зейн, момчето, което едвам говори уби руски агент. По дяволите.