¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

18) Let's have some fun in wreck depot.

Вече чакахме Зейн на мястото, където му споменах да дойде, но той както винаги закъсняваше. Заради Мейси си бях облякла доста къса рокля и в момента бях на път да замръзна, да не говорим за нея, че едвам можеше да се каже - носи дрехи. Беше минал половин час от както го чакахме и Мейси почваше да се дразни и да й омръзва.

"Ако не дойде до..." тя започна отново, но аз прекъснах я, казвайки: "Знам, но той ще дойде." Уверих я, а тя въздъхна и извъртя очи.

Не мога да кажа, че не ме обзе страх. Тоест, Зейн ми беше казал, че ще дойде, а го нямаше. Може би му се случва нещо в момента? Ами, ако отново е в онази криза? Ами, ако този път умре.

"Знам, че не искаш да чуеш това, но явно гаджето ти няма да дойде." Тя каза очевидното, прибирайки телефона си в коженото яке "Дължи ти секс извинение, все пак ти върза тенекия." Каза саркастично преди да се завърти на високите си токове и да продължи към изоставения склад, където ще се проведе партито.

Въздъхнах, защото Мейси беше права. Поклатих глава и изтичах до нея, след което двете тръгнахме към склада. Наистина си мислех, че Зейн ще дойде. Но явно е прекалено страхлив за да отиде някъде с мен. И не го виня, все пак аз бях причината за първия му пристъп. Ако не бях аз и глупавите ми желания да разбера всичко, което крие от мен и света, нямаше да му има нищо и вероятно щеше да дойде.

"Не мисли за този глупак. Ще ти намерим някой за тази вечер." Каза Мейси преди да застане пред мен и да ми посочи склада, от който се чуваше музика и светеше в различни светлини.

Двете с Мейси влязохме вътре и тя ни поведе към гаджето си. Блъснах се в няколко руснака и се опитах да им се извиня, но Мейси ме дърпаше прекалено силно. Успях да грабна една бутилка с алкохол преди да стигнем в края на склада, където имаше два дивана с насядали руси кратуни.

"Димитри!" Каза весело Мейси преди да скочи в скута на гаджето си и да започнат чукане с уста. Буквално. На това прилича.

Въздъхнах и се троснах на дивана до някакъв, той се приближи до мен и прошепна "Искаш ли да ти покажа нещо яко?" Попита изведнъж, а аз леко подскочих преди да го погледна. Не е за вярване, че под яко има предвид да ми покаже как си прегъва езика на две и го върти на триста и шейсет градуса. Това е гнусно.

"Ще продължа да гледам от там..." издрънках бързо преди да се изправя от мястото си и да тръгна на някъде. Колкото по-далеч от тях толкова по-добре. Облегнах се на една стена и отпих от бирата си.

Не е за вярване, че хората, които се ненавиждат в момента се забавляват заедно. Да не говорим за Мейси, на която й отнеха важен за нея човек, а в момента се натиска с руснак. Какво търся аз тук? Мислех, че това ще е перфектното място за да се сближим с Зейн, но когато той дори не е тук какъв е смисъла?

"Адел, нали?" Димитри или както му беше там името дойде до мен и се облегна на стената. Избутах се от стената и понечих да се отдалеча от този изрод, но той хвана китката ми и ме обърна към себе си.

Как смееше да ме пипа?

"Изглеждаш като кръв и мляко." Каза изведнъж, усмихвайки се широко.

Отървах китката си от хватката му и го погледнах объркано. В момента не ме обиждаше, нали? "Какво?" Попитах объркано докато се опитвах да намеря Мейси с поглед, но сякаш беше отишла на майната си.

"Това е популярен комплимент в Русия." Той обясни и вдигна ръката си, а после погали бузата ми. Отвратих се и отдръпнах лицето си. "Значи, че кожата е бяла и има руменина по бузите, тоест си жизнена и здрава. И доста красива." Каза той с мазна усмивка преди отново да понечи да пипне лицето ми.

Реагирах бързо и изкривих ръката му преди да се е докоснала до мен. Приближих се към него без да отделям погледа си от неговия и продължавах да стискам ръката му. Оказа се по-слаб от колкото се представя. "С руските си комплименти иди на майната си, но първо можеш да минеш през Мейси!" Казах преди да му се изплюя в лицето. Пуснах ръката му и понечих да го заобиколя, но той ме хвана за врата и ме притисна в стената.

"Май ме подцени?" Прошепна в ухото ми преди да се отдалечи малко от лицето ми, но беше достатъчно близо за да усещам миризмата идваща от устата му - риба.

В този момента бях като закована за проклетата стена и нямаше какво да направя. Беше ме страх, а когато ръцете му се спуснаха по бедрата ми се погнусиш и от него и от себе си, че не можех да направя нищо. Преглътнах тежко, опитвайки да не се разплача пред него. Той погледна надолу и захапа устна преди да върне погледа си към мен.

"Готова ли си да ти отнема девствеността красавице?" Попита, а аз вече бях на път да падна, не усещах колената си. Страха ме обзе отново. В ума ми изникнаха сцени от преди години, когато бях толкова уязвима и наивна и...

"Не я докосвай!" Чух познат глас издаващ някъде зад русия глупак, който ме беше затиснал за стената. Опитах се да погледне зад него, но руснака ме затисна обратно на стената и леко изръмжа. С мен беше свършено.