¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

47) New beginning? sorta.

"Адела?" гласът ме извади от мислите ми, които просто се рееха в главата ми.

Изправих се и погледнах към вратата. Леко присвих вежди, когато забелязах хората стоящи там. Първо видях Лиъм, Луи и Хари, които бяха по-напред. Лиъм беше облякъл бял гащеризон и яке, а на врата си имаше стетоскоп.

След това той се затича и ме прегърна, но аз не успях да му отвърна, защото бях прекалено разсеяна в това да гледам към Зейн. Той също се беше променил. Беше облечен в бял панталон с много джобове и впита блуза, както и бяло яке, което изглеждаше като това на Хари и имаше леко набола брада. Зейн и Лиъм вече работеха за управлението.

"Здравей." прошепнах на Лиъм с усмивка преди да се приближим към групичката.

"Зейн..." започнах, но той ме прекъсна.

"Да те разведем!" каза бързо той преди да излезе от стаята.

Погледнах криво към Кейси, а тя както винаги се усмихваше. След като излязохме видях и Найл да чака отпред. Трябваше да му се извиня за държанието ми преди месец, но вероятно е забравил. Всъщност явно всички са ме забравили за един месец.

Излязохме от крило С и се качихме в един асансьор, а Зейн използва картата си, за да го задвижи.

Не си казахме нищо в асансьора, а след време излязохме от него. Тук беше... уау. Тук беше направено като улица, имаше различни магазини, дрогерии и каквото се сетите. Всичко изглеждаше невероятно.

"Аз мога ли да използвам асансьорите?" попитах, след което се качихме по някакви стълби нагоре.

"Не." отговориха всички хорово.

"Дообре." промърморих.

Качихме се на друг етаж, на който имаше различни стаи с табели на вратите им. Първо влязохме в кафетерията, в която можех да ям само сутрин, обед и вечер, защото не избрах да работя.

После влязохме в стая пълна с дрехи или други думи - втората употреба, от където се обличат всички, които не работят.

След това последваха няколко спални отделения с по петдесет човека във всяка, а след това спряхме пред една врата в края.

"Това тук е твоята стая." каза Хари, подавайки ми някакъв си чип.

"Не мислите ли, че е несправедливо, тоест и аз не работя като другите, а получавам собствена стая?" попитах, взимайки чипа.

"Ти си лидер, разбира се, че ще получиш собствена стая!" каза Лиъм с лека усмивка, а аз го погледнах объркано. Ако наистина бях лидер в момента нямаше да сме на това място.

След неловко мълчание Луи проговори: " Както и да е. Стаите до твоите са моята и на Хари, тази на Найл, Лиъм и Зейн, а онази там е на Коул." каза Луи преди да се сбогува и с гаджето си да отидат в спалнята си.

"Зейн, може ли да поговорим?" попитах по-тихо, за да не ни чуят Лиъм и Найл, които щяха да ходят за храна.

Зейн замълча за малко, което предизвика леката ми усмивка, защото си спомних за началото. Той обмисли нещо и проговори "На смяна съм." и с тези думи той си тръгна.

Въздъхнах и изморено влязох в стаята си. Съжалявам. Моя грешка. Общата ни стая с Ерика.

"Учудвам ли се? Не." казах без да ми пука и огледах стаята.

Стаята беше с нормални три прави стени и една, която беше овална и си беше стъкло. Има две легла подпрени на стъклото, като на едното лежи Ерика. След това има малък диван, две тоалетки, маси и два гардероба.

"И аз се радвам да те видя." тя каза раздразнено преди да стане от леглото си. "За жалост колкото и да не мога да спра желанието си за разговор с теб, трябва да отида на смяна. Тук има едно правило: Не докосвай моята страна." каза тя с присвити очи, преди да излезе от стаята.

Тупнах се по гръб на леглото си и се огледах наоколо. Стаята беше голяма и за жалост трябваше да я деля с Ерика. Леко надигнах глава към малкото нощно шкафче и отворих първото чекмедже с надеждата, че ще има храна вътре, но всъщност вътре имаше единствено едно писмо. Леко изпсувах и го взех. На плика пишеше, че е от Коул. Отворих го и зачетох.

'Сигурно си видяла новата си стая, приеми го като извинение, че те държахме един месец на пречистване. Разполагаш с всичко, което за всички не допринасящи с нещо за обществото ни като храна само сутрин, на обяд и вечеря. Също така трябва да пазаруваш от втора употреба, но направих един компромис за теб и напълних гардероба ти с нови дрехи. Все пак си лидер. Банята е обща за всички. И нямаш право да слизаш на първия етаж и без това няма как да го направиш, защото нямаш карта. Сега си една от нас. Добре дошла в обществото!'

Ядосах се и смачках листа, след което го хвърлих на една страна и потопих главата си в меката възглавница. Но на вратата се почука и трябваше да я вдигна. "Влез!" извиках и скоро седнах на леглото.

"Вратата беше отворена, но все пак реших да почукам." каза тихо Найл и седна на леглото с една табла пълна с храна на нея. "Казаха ми, че не си яла нищо в последните дни, затова ти донесох храна. Знам какво е да си оставал в онези стаи." каза Найл с усмивка.

"Бил си там?" казах, а той закима.

"Да, и аз не исках да работя, но не издържах и сепредадох на третия ден." каза той, а аз кимнах