С Патриша - майката на Зейн сготвихме цял гювеч и си поприказвахме доста. От нея разбрах доста неща като например, че Зейн е имал късмета да се роди в това семейство, защото от всичко разказано от Патриша разбрах това.Чу се отварянето и тръшкането на вратата, а после и стъпки. Дишането ми забави когато си помислих, че ще влезе вътре, но никой не дойде, а точно обратното стъпките отшумяха, което вероятно значеше, че се е качил на втория етаж.
Избърсах ръцете си в престилката, преди да ги измия в мивката, а после да захвърля престилката върху плота. Патриша постави картофената салата в една чиния, а после изми ръцете си и също като мен хвърли престрелката си на страна. Облегнах се на плота и го стиснах здраво с ръце, усмихвайки и се мило.
"Зейн се върна. Мисля, че искаш да говориш с него?" Жената повдигна вежди, усмихвайки се някак странно.
"Може ли?" Попитах, отделяйки се от плота.
"Да, върви." Жената се засмя, сочейки ми към вратата.
Усмихнах и се мило преди да изхвърча от стаята и да се озова в коридора. Изтичах по стълбите до втория етаж и се огледах, имаше няколко врати и още от първия си опит бях намерила стаята на Зейн, поне така мисля. Чуваше се шумът на водата, идващ зад вратата до леглото. поради което предположих че той е тук.
Огледах се и осъзнах, че стаята му е много подредена и почти няма мебели. Стените бяха боядисани в светло сиво, имаше голямо легло, гардероб, килим, голям прозорец, пред който имаше бюро, а срещу леглото имаше няколко рафта.
Затворих вратата и се приближих към леглото, сядайки на него. Изчаках няколко секунди преди да ми омръзне и да се изправя от леглото. На него видях слушалки и плеър. Грабнах устройството и сложих слушалките в ушите си, пуснах музиката. Беше рок. Разклатих глава в ритъма, докато правех някакви странни танцови стъпки, приближавайки се към рафтовете.
По тях имаше по няколко рамки със снимки на него и родителите му, по един, два трофея от стрелба. Не знаех, че е стрелец това не го пишеше в архива. И явно е добър, защото виждам три трофея на първо място. Имаше и няколко екшън фигурки, с крайчето на окото си видях кутия, от която се подаваха някакви книги в ъгъла на стаята.
Приближих се и грабнах една от тях. Оказа се комикс със супергерои. Разгърнах няколко страници и се зачетох в тях. Не усетено се бях задълбочила в четенето, когато песента свърши и на нейно място почна друга, а след нея друга. Скоро чух доста хубава песен, която не беше рок, а някаква успокояваща. Хвърлих комикса обратно в кутията и танцувайки се обърнах назад.
YOU ARE READING
¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]
FanfictionСветът се промени след газовите бомби. Хората станаха по-сурови и по-подозрителни. Имаше слухове, че някои хора са получили някакъв вид "сили". Половината човечество на света се промени не само психически, но и физически... \\ -Действието се развива...