¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

58) Leaders are two now.

Леко разтрих очи преди да се изправя. Лежах в болнична стая. И както очаквах всичко беше бяло. На ръката ми имаше абокат свързан за система. Когато видях синята кръв рязко издърпах абоката, при което тихо изскимтях и нещо започна да бучи. Направих голяма грешка. Сега Коул знае, че имам синя кръв.

Веднага в стаята влетя Луи с папка в ръката си и когато видя скъсания абокат спря звука чрез някакво дистанционно. ''Събудила си се.'' прошепна той с усмивка, приближавайки се към мен, за да ми сложи нов абокат.

''Да. Трябва да ти кажа нещо, наведи се.'' прошепнах му, докато от една страна гледах камерата на стената. '' Засмей се сякаш ти разказвам шега.'' прошепнах му преди той да закрие камерата с гърба си.

''Довечера преди вечерята ела в баните. Важно е.'' прошепнах му, а той кимна смирено.''Извикай и Лиъм.'' казах и стиснах зъб, когато Луи ми заби нова игла в ръката.

На вратата се почука и аз погледнах изплашено към Луи, който ми направи знак да се успокоя. ''Влез.'' каза той и вратата се отвори.

Първоначално влезе един охранител, след който влезе Коул последван от още един охранител. ''Луи, може ли да ни оставиш насаме?'' попита Коул с фалшива усмивка. Луи тръгна към вратата, но спя след като чу гласа ми.

''Охраната ти ще излезе ли?'' попитах, свивайки вежди, а Коул замълча. ''Луи, остани.'' казах и успях да видя, че Лу се напрегна.

Постояхме няколко минути в мълчание, в което Коул разглеждаше кръвта ми в системата. ''Можеше да спасиш толкова животи с тази кръв, а ти предпочете да го запазиш в тайна?'' попита Коул с лека усмивка.

''Изкарваш ме лошата в цялата картинка.'' промърморих преди да извърна глава към него. ''Искаш да ме изкараш лоша, за да се представиш като герой? Ако това е всичко, което искаш съм съгласна да играя злодея, но при едно условие. '' казах и заключих погледа си в неговия. ''Ако някой, който и да е, мой приятел, твоите служители, възрастни, деца, дори ти... Аз няма да отговарям за пролятата кръв!'' прошепнах му, изправяйки се от леглото. Раната ми беше зашита.

''И кой ще ти позволи?'' той попита със самодоволна усмивка.

Усмихнах му се, след което се прокашлях и придобих сериозен вид, заставайки пред него. ''Въпросът тук е - Кой ще ме спре?''

Той само се засмя и направи една крачка, след което подаде главата си над рамото ми и ми прошепна: ''Не си достатъчно силна пред мутантите.''