41) Blue-ish.

214 32 4
                                    

С Зейн влязохме в пещерата и аз веднага го сложих да седне до огъня, за да се стопли. Огледах се наоколо и видях раницата, в която трябваше да има игла, конец, памук, спирт и бинт. Грабнах нещата и седнах пред Зейн. "Съблечи тениската си". подканих го, а той ме погледна въпросително. "Няма да те изнасиля, спокойно! Просто искам да зашия раните ти." казах му, а той кимна и съблече тениската си.

Погледнах по плочките на корема му и преглътнах тежко. Вдигнах ръката си и леко докоснах различните по големина кръгли рани, а той тихо изскимтя. Закачих два кичура от косата си зад ушите си и облизах устни преди да отворя шишето със спирт. Напоих памук със спирт и минах по раните с него, в опит на пречистване.

"Знаеш ли как да го направиш?" попита ме, докато се опитвах да пъхна конеца през дупката на иглата.

"Мне, но няма и да си намериш лекар в гората, затова се моли да не направя някаква грешка." казах, а той се засмя. Липсваше ми смеха му.

Прокарах иглата през кожата му и той стисна очи, при което съжалих. Чудех се дали да продължа, когато той отвори очите си и ме погледна отново в лицето, усмихвайки се странно. Сведох глава и продължих да прокарвам иглата през кожата му, зашивайки дупките, но този път той не издаваше и гък или така си мислех преди да проговори.

"Имаш нещо в косата си, ъмм... искаш ли да го взема?" каза Зейн, при което аз оставих иглата на пода, защото бях готова с шевовете и вдигнах главата си към него. Нехайно се опитах да взема това, което имам в косата си, но не успях да го намеря.

Зейн вдигна ръката си и обгърна моята с нея преди да я остави в скута ми, а после да вземе листото в косата ми. Наблюдавах го докато го правеше и не исках да свършва. Бях забравила за златните нишки в кафявото море - още наречено очите му. Бях забравила и за това колко тих и невинен е. Бях забравила какво е чувството да докосва кожата ми и да оставя отпечатъци по нея.

Той извади листото и го вдигна между лицата ни с онази негова прекрасна усмивка. Не успях да удържа усмивката си и се усмихнах широко. " Не беше добра идея да докосваш косата ми, тоест почти седмица не съм си взимала душ." казах иронично, а той се засмя. Захапах долната си устна и видях как Зейн погледна към устните ми преди да приближи лицето си, а аз да затворя очите си готова да докосна устните му за първи път.

¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora