¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

13) The nightmare turn out a dream.

Изправих се в седнало положение, цялата обляна в пот. Можех да усетя сърцето си в устата и бях задъхана сякаш съм пробягала цял маратон. Щях да кажа, че съм сънувала мокър сън, но реално не съм сигурна дали изобщо останаха хора, които да го правят. Тоест известните личности са полу-мъртви или на умиране и няма момчета, които да са достатъчно смели за да нарушат правилата и да станат моят герой.

След като успях да се успокоя се завъртях и краката ми докоснаха пода, но имаше нещо странно. По принцип дъските са студени, а в момента бяха меки и изобщо не се усещаше като старо дърво. Сърцето ми отново забърза ритъма си и в следващата секунда вече гледах уплашена към пода. Навсякъде около мен имаше Шоколадов Космос. Какво ставаше с мен?

Зейн:

Не може да позволиш на агентите да отведат дъщеря ни! Тя е на девет, Дейвис! Направи нещо! Ти си й баща не им позволявай да я вземат от нас! Моля те направи нещо! Моля те!

Как можа? Как можа да ми изневери. С брат ми. Собственият ми брат?! Предпочете него пред мен! Дадох й всичко. Не й ли беше достатъчно?

Зейн успокой се. Това е само сън. Ти не си в чуждите умове. Успокой се. Всичко е наред. Това е само сън.

Господи това е невероятно. Със сигурност си струваше да я наема. Какво прави с този език! Господи. Близо съм. О не, мамка му! Добра е.

Глупави тинейджъри. Какво ли ще направят когато осъзнаят, че това не е хероин а карбонат? Трябва да им видя физиономиите. Глупави хлапаци.

Изправих се в седнало положение на леглото си. Целия бях потен, а ръцете ми трепереха. Не можех да контролирам мислите си и те бяха навсякъде. Чувах мисли на различни езици и това ме подлудяваше. Мразех това да нямам контрол над ума си. Това ми докарваше нечовешка болка. Можех да усетя как всеки нерв в мен е на път да се скъса. И това не ми харесва.

Ръцете ми запушиха ушите ми докато се опитвах да спра проклетите мисли на хората. Очите ми попаднаха на малкото цвете върху нощното ми шкафче и тогава разбрах какво щях да правя.

Адела! Адела ще ми помогне. Тя знае какво да направя.

Грабнах слушалките си и ги пуснах, усилвайки музиката на макс, но нямаше голяма разлика трябваше да подейства. Ръцете ми трепереха докато се опитвах да отворя вратата. Света ми се замая и вече усещах студени под. Бях паднал.