¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

34) Free as a bird on motorcycle.

Лиъм ми помогна да издърпам тялото на Зейн, след koeто отиде да провери дали има още живи или както той каза 'някой, който да се върне от смъртта'. Това ми се струва толкова глупаво, но ако причината той да е жив в момента е заради кръвта ми, то това значи, че руснаците ще се върнат за мен със сигурност. Представете си армия, която се връща от смъртта, непобедима армия.

Подпрях внимателно Зейн на мотора и се отдалечих и от двамата, за да превържа раната си. Клекнах до една жена, която изглеждаше доста млада и проверих пулса й - мъртва е. Скъсах малка част от плата на роклята й и клекнах зад една кола, след което съблякох горнището си. Внимателно махнах старият парцал и го хвърлих настрани, потрепнах, когато видях, че той целия е погълнал синята кръв. Чудя се как не съм забелязала преди, може би просто съм го игнорирала или не съм се вглеждала толкова внимателно.

След като се превързах бързо облякох горнището си и дръпнах ципа преди да се изправя. в момента положението ми беше ужасно, дрехите ми бяха в различни видове кръв както и изцапани с кал и скъсани на различни места. Събух и другата си обувка и обух тези на някаква жена, защото другият ми ботуш вероятно все още беше в дома на Мейси.

Заобиколих колата и видях, че Зейн се е събудил и в ръцете си стиска папката, която Мейси очевидно му е дала докато гледа със страх и съжаление към мъртвите тела, докато Лиъм все още търси някой жив.

Явно той усети присъствието ми, защото проговори ''Мислех, че вече имам контрол над себе си, както ти имаш над мен.'' той прошепна и се обърна към мен, подавайки ми лична карта и паспорт.

Не отговорих, а просто взех нещата и ги пъхнах в един от останалите здрави джобове на панталона си по бедрото. Всъщност не знаех какво да отговоря, защото истината нямаше да му хареса. Истината е,че нито аз, нито той някога щяхме да имаме контрол върху разрушителната му сила. Истината е, че аз всъщност не знаех какво правя или какво предстои. Истината е, че аз го забърках в тази каша.

''Нямаш никаква идея кой съм аз, имаш ли?'' попита изведнъж, поклащайки глава докато ме гледаше изморено. И двамата бяхме изморени от опазването на живота на другия.

Той притвори устни за да каже нещо, но поклати глава и я извърна настрани, след което тръгна към мотора си, притваряйки папката за да прочете информация.