¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

54) Trust is important.

Не знаех дали чипа работи все още или пък съм го унищожила, но по някакъв начин трябваше да се правя, че не знам за чипа. Влязох в стаята си и хвърлих чипа на леглото, а после пуснах радиото, търсейки някаква станция с хубави песни, за да изглежда по-реалистично, че съм в стаята си и слушам музика, докато реално обяснявам всичко на Зейн. И докато превъртах канали попаднах на един развален или и аз не знам какво и чипа започна да бибика, не знаех дали това е на добре или не.

Усилих звука на радиото и грабнах лаптопа, скачайки върху леглото си. Потърсих нещо свързано с развалени станции и как те влияят върху, както аз си мисля, звукозаписвачки или нещо подобно. След дълго търсене разбрах, че всъщност по този начин съм повредила честотата на сигнала или нещо подобно. Но когато звука спре отново чипа ще работи.

Погледнах часа и видях, че имам точно половин час преди да се срещна със Зейн. Първоначално трябваше да сменя тази кърпа с дрехи. Бързо облякох друг впит костюм, но този път долнището беше като къси панталонки. Сложих си шапка и слънчеви очила и леко изсумтях, когато осъзнах, че всичко е бяло. Взех радиото и чипа си и излязох от стаята си. Пъхнах чипа в джоба си и се насочих към стаята на Коул.

Бързо минах от втората употреба, където намерих малки стари камери с микрофон и телефон.

Почуках на вратата и влязох веднага след това. Коул отново се напрегна, но се опита да не го показва, усмихвайки се. ''Здравей, Адела.'' той ме поздрави и аз се усмихнах.

''Здравей, мога ли да те помоля за нещо?'' попитах и се надявах да каже да, за да може да не е в тази стая и да мога да покажа на Зейн, че съм права и също да му махна чипа, който не знам къде е.

''Да, разбира се.'' отговори и аз се усмихнах, показвайки му радиото.

''Преди имах МР3 плеър и ми беше по-лесно да слушам музика... чудех се дали ще можеш да помолиш Ерика?'' попитах, а той кимна и тръгна да звъни по телефона. Исках да се разкара.

''О... и, ъмм, не знам как да те помоля за това. Но искаш ли да излезем като на среща?'' попитах го бързо, а той се усмихна, оставяйки телефона на страна.

''Да, разбира се, че да.'' каза много щастливо. Уау възрастен мъж ме харесва. Да се радвам или да ме е страх? Кое по-напред. ''Ако ме извиниш отивам да се приготвя.'' каза той с усмивка, а аз му кимнах и той излезе от стаята.