9) What do you know about it?

351 36 7
                                    

Адела:

Седях на една маса в столовата, докато бях разгърнала книга, която може да се каже, че 'взех' на заем. Беше свързана с историята на Америка и за сега всички войни са взимали много жертви, но на края има мир... надявам се само да не последва някаква война между Русия и САЩ.

Усетих, че пред мен седна някой, но не вдигнах погледа си. Чух тропане с крака, но продължих да не обръщам  внимание. Замислих се кой може да е. Но когато осъзнах, че нямам приятели освен Мейси разбрах, че това е или тя, или Зейн.

"Адел, здравей."чух го да говори, но не проговорих.

Докато той стоеше мълчалив и не искаше по никакъв начин да говори с мен изведнъж стана така, че дойде при мен и плюс това сбърка името ми. Идиот.

"Адел като певицата, нали?"той отново каза.

Имаше разлика между мен и него и това беше, че за разлика от него аз обичам да говоря. А Когато някой ми сбърка името, въпреки че съм го повторила над десет пъти пред него дори и на арабски, искам просто да говоря докато устата ми не пресъхне и ченето ми не падне на земята.

"Хубаво е да ме сравняваш с умряла певица." проговорих, повдигайки веждите си. Затворих книгата и я оставих до себе си. Подпрях ръце върху масата и го зачаках да говори.

"Умря млада. На 32." Той въздъхна и леко се усмихна, предполагам трябваше да изглежда мило, но изглеждаше повече страховито.

"Всички." Направих пауза, погледнах към тавана и облизах устни, а после върнах вниманието си върху него "Всички бяха млади, но предполагам не си тук за да ми говориш за Адел, нали?" Повдигнах вежди.

Той захапа долната си устна и погледна настрани изглеждаше така сякаш мисли, а просто може би не искаше да говори. Изправих се от мястото си и взех раницата, в която сложих и книгата.

"Чакай." Той каза преди да заобиколя масата. Върнах се на мястото си, но не седнах изчаках го да продължи, но той не го направи.

"Мисля, че наистина те мразя, Адел." Той се засмя, поглеждайки нагоре право в очите ми. Облизах устните си и седнах на мястото си.

"Първо - името ми е Адела, не Адел!" Казах остро и направих малка пауза, за да се уверя, че го е разбрал " И второ - ще се престоря, че не съм чула това!" Казах, усмихвайки му се фалшиво.

¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]Donde viven las historias. Descúbrelo ahora