¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

36) In my own blood.

Пътят минаваше в тишина и като цяло слушахме само новините по радиото, постоянно се говореше за нас със Зейн. Официално ни бяха сложили награда, която всеки можеше да спечели, ако ни предаде живи или мъртви на руснаците. Тоест в момента ни ловуват всички. И това просто ме напряга и кара да искам да стигнем по-бързо до 'безопасната зона'.

"Това е домът ми. Скъпа, ти ела с мен." гласът на Хари ме изкара от мислите ми и аз кротко кимнах преди да изляза от джипа и да погледна към дървената къща между дърветата.

"Знам, че не е лукс." Каза Хари преди да ме заобиколи и да тръгне към къщата. Поклатих глава и му отвърнах с : "Всъщност изглежда по-хубаво от моя дом."

Той само се усмихна и двамата влязохме в дома му, Хари бързо отвори някакъв шкаф и ми подаде една раница и за себе си взе друга.

"Вземи неща, които може да ни послужат по пътя към организацията." той заповяда преди да влезе в някаква стая.

Отворих раницата си и инстинктивно тръгнах към малката кухня състояща се от два барплота, печка и хладилник. Бързо отворих няколко шкафа, и когато видях вредната храна не се учудих и бързо ги напъхах в раницата. После отворих хладилника и взех няколко бутилки с вода, които също сложих в черната раница.

Излязох от кухнята и се запътих към банята, където както очаквах намерих чанта за спешни случаи. Затворих чекмеджетата и в едно намерих една торба, в която имаше различни видове експлозиви. Замислих се дали да ги взема, но той каза всичко нужно, затова ги пъхнах в раницата и излязох от банята.

Докато вървях към дивана Хари излезе от спалнята си с различни оръжия в ръката си и пълна раница. Погледнах го объркано, когато той ми подаде малък пистолет, който дори не знам как се използва.

"Не мисля, че ми е нужен пистолет." казах, а той поклати глава.

"Сигурна ли си? Тоест, ако умреш няма да страдам, скъпа." той каза саркастично преди да ме погледне с онзи флиртаджийски поглед.

"Направих стотина разреза върху пет руски агента с ума си, подценяваш ме." усмихнах му се, а той се ухили и ми ръкопляска преди да завърти очи, да ме заобиколи и да тръгне към вратата.

"Но разбира се, ти просто ставаш невидим. На теб ти трябва оръжие, за да се защитаваш." казах иронично и можех да усетя как се напрегна преди да излезе от дома си.