¶𝐒𝐡𝐚𝐝𝐨𝐰 [Z.M]

21) Nightmares around us.

Исках да се прибера у дома, но Зейн не ми позволи и в крайна сметка отидохме в неговия дом. Майка му беше извън града за няколко часа и вероятно щеше да се прибере утре. Зейн ми даде хавлия и негови дрехи преди да ми покаже гостната. Със сигурност изглеждаше по-уютно от целия ми дом.

Съблякох кръвясалата рокля и влязох в банята съединена към спалнята. Влязох в душ кабината и пуснах топлата вода. Все още не бях точно на себе си и нямах никаква представа как трябва да се държи човек след убийство. Щастливо? Тъжно? Ядосано? Съсипано? Как?

Когато затворех очи образа на Димитри излизаше пред мен; как бавно през всички отвори на лицето му започваше да тече кръв. Сякаш тази сцена се изиграваше милиони пъти в ума ми. И колкото и да търках кожата си, за да я изчистя от кръвта му сякаш я усещах и под кожата си. Не знаех дали трябва да съм щастлива, че не ни хванаха или да съм изплашена, че всеки момент могат да ни хванат. Но каквото и да ставаше нямаше да позволя на Зейн да влезе в затвора, защото вината беше толкова моя, колкото и негова.

Спрях водата и увих хавлия около тялото и косата си. Излязох от банята и включих светлините на спалнята. Седнах на края на леглото и се вгледах в огледалото. Странното беше, че изглеждах напълно нормално, но не се чувствах така. Видях с очите си как Зейн уби мъж, а после му помогнах да се отърве от тялото му. Вече нищо няма да е същото. Махнах кърпата от косата си и я хвърлих гневно към огледалото пред мен.

Въздъхнах преди да прокарам пръсти през косата си, извъртях глава и погледнах към дрехите на леглото и изпуфтях силно. Изправих се и изсуших тялото си. Облякох същото бельо от днес, а после навлякох анцунгът и тениската, които Зейн ми беше оставил. Стояха ми доста широки и тениската стигаше до малко над коляното ми, сигурно защото не бях от най-високите момичета.

Дали Зейн беше добре в момента? Имам предвид сигурно го е страх от самия себе си и не го виня. Ако бях на негово място сигурно щях да реагирам по-много неадекватен начин. Вероятно щях да съм готова да се хвърля от някъде за да забравя случилото се.

Оставих и двете хавлии в банята преди да отворя вратата. Голите ми ходила стъпиха на студената дървесина и се запътих към стаята на Зейн. Почуках и след секунда притворих леко вратата. Погледнах към Зейн, който седеше на края на леглото вече в чисти дрехи с глава в шепите си. Приближих се и той вдиган погледа си, след което леко се усмихна.