Неонче

Началото

Ние...хората сме много странни същества...от самото начало човешката раса се е борила да застане на върха на...ами на върха на всичко...но какво би се случило, ако се появи някой човек, който да разклати всичко...е, това е моята история...историята на Неонче...

Ще започна така: затворете си очите. Можете ли да си представите подът да е от шарени облаци, да има много дървета, много вода, много животинки, мир, любов и спокойствие...представяте ли си го? Свят без нищо лошо. Само добро. Е да, но за жалост това все още е само една мечта, за която всички мечтаят...а какъв е този звук? О, да това е звукът от алармата, която ще ме "изгони" от този хубав свят, от този хубав сън, от тази хубава мечта и ще ме върне в онзи ужасен, страшен и опасен свят.

Видях как вратата се отвори.

-Добро утро! Време е да ставаш за училище! - каза баба ми.
-Знам, но не искам да ставам. - признах.
-Знам, но се налага. - тя се засмя.
-Ооофффф колко още години ми остават да уча?
-Ами ти си на 13 и си в 7-ми клас, така че до 12-ти клас имаш още 5 години в училище.
-Оооофффф ужас.
-Знам, знам.
-Колко е часът?
-Както винаги, те будя в 6:00. Сега е 6:10. На училище си от 7:30, а както обичаш, тръгваш в 7:00.
-Ужас.
-О, за малко да забравя.
-Какво?
-Теса се обади и ми каза да ти предам, че ще е тук в 7:00. Така че се активирай вече.
-Добре.

Теса е моята най-добра приятелка. Много е красива, с руса коса и кестеняви очи, а най-важното - много добра душа. Винаги ще помогне, винаги ще подаде ръка, винаги ще те накара да се усмихнеш, винаги ще ти оправи настроението. Винаги съм се радвал, че с нея сме приятели.

Станах, освежих се, облякох се и бях готов в 6:40 и започнах да чакам Теса. Тези 20 минути минаха много бързо и чух как телефонът звънна. Знаех, че е тя и затова веднага слязох.

-Здрасти Тони. - усмивката ѝ е много топла.
-Здрасти Теса. - никога не мога да се усмихна толкова хубаво колкото нея.
-Как си?
-Бива. Ти?
-Супер съм.
-Колко си позитивна само.
-Винаги се стремя да съм такава.
-И ти се получава.
-Благодаря. Радвам се, че живееш наблизо до училището. Не вървиш много.
-Да. Така е. Тъжно, че ти си много надалече.
-Свикнах с това. Стана ми приятно да се разхождам.
-Това е чудесно.

Стигнахме много бързо до училище. Влязохме в стаята. Знаех какво ще видим. И както винаги, нямаше промяна в нищо. Антоанета, Пресиян, Стефан и Стан тормозиха Томи и Скот само защото имаха странен белег на вратовете си. Въпреки факта, че са близнаци, те са различни. Скот е добър човек, но е повече сериозен, отколкото смахнат. Томи е добра душа и е 100% лудост.