Това е любов

Часът на истината

От името на Карол

При движението на ножа надолу към дъщеря ми си помислих, че това е краят. Бях толкова безпомощна, просто седях и гледах. Не съм глупава, знаех какво ще стане. Мечтата ми  да съм майка щеше да приключи. И защо? Защото не можах да я предпазя. Негодникът Максимилян ме предупреди, но толкова си вярвах. Моето нехайство щеше да бъде причината да я загубя. Бях зрител на убийството на Ливия. Ням наблюдател, не се съпротивих, не се опитах да я спра, нищо. Самото спускане на ножа към телцето й сякаш беше на забавен кадър. Не знам защо постипъх толкова страхливо, толкова сдържано. Та това беше моето дете, моят дар от Господ. Осъзнах в тези секунди колко съм слаба и жалка. Канделария щеше да победи. Злодеят в моята приказка сега притежаваше всичко ценно за мен. Това й доставяше удоволствие, видях го в очите й. Нима злото можеше да надвие доброто? Нима това щеше да бъде краят на моята вълшебна приказка и едновременно началото на една трагедия. Трябваше нещо да се случи, така че да нямаше лош завършек на това толкова дълго страдание. 

Погледнах Руджеро и се надявах той да е спасителят на дъщеря ни. И беше така...Неговата реакция пристигна на секундата, от която Канделария спускаше ножа към малката. Той извади пистолета си и стреля. Извиках толкова силно и всичко около мен изчезна, чувствах се в безтегловност. В следващите секунди видях как бликва обилна струйка кръв от раната на Канде. Тя се олюля и изпусна Ливия. Пелената заедно с момиченцето ми се понесе надолу. Майкъл я сграбчи в големите си и здрави ръце, тя леко захлипа. Вече дъщеря ми е в безопастност, дойдох на себе си и погледнах нагоре. От площадката на втория етаж се стичаше струйка от алена кръв, а ножът лечеше на мраморните плочки. Представях си кръвта на тази жена да е черна като катран като сърцето й. Но уви анатомията надвиваше въображението ми. 

Трябваше да я видя с очите си как умира. Прекосих стълбището на бегом и застанах срещу нея. Тялото й се гърчеше от агонизираща болка. Куршумът беше пробил дупка малко над сърцето на тази луда. Не беш припаднала нито мъртва. Седеше и ме гледаше. От момента, в който я срещнах изпитвах страх от нея, от болния й мозък. Но сякаш този страх изчезна.

- Часът на истината, Канде- казах тихо и с равен тон - видя ли? Злото не спечели. Нямаш си и на представа с какво желания бих гледала как издъхваш, но не съм като теб. Повикахме линейка. Ще оживееш, ще влезеш в затвора и никога повече няма да те видим. Можеше да не се стига до този момент сега, но ти така пожела. Сега е ред и на Ада, Максимилян и Мичел. И те няма да се измъкнат от греховете си. Приготви легло и за сестричката си, скоро ще й потрябва. -отдръпнах се от нея и слязох долу. Медиците дойдоха и я отнесоха. Появи се и полиция.