Това е любов

Пусни дъщеря ми!

От името на Карол 

Измина вече близо месец от деня, в който станах майка. Чувството е много странно, защото вече нося върху себе си и  отговорност за един нов живот. Ливия е най- прекрасната дъщеричка на света, толкова е малкичка и невинна. Съвършена е с нейните малки сини очички, розови бузки и с тази сладурска малка устичка. Обожавам я! Но положението да си майка на 18 не е чак толкова цветущо. Научих, че  ежедневието ми ще бъде подредено спрямо настроението на беба. Първоначално мечтаех за син, защото знаех, че ако е момиче ще е мини версия на мен, но сгреших. Тя е почти пълно копие на баща си, но е взела и малко от мен. Знам, знам, нямам право да мрънкам, защото имам Ру до себе си. Руджеро също се промени, от егоистичен тинейджър, какъвто си беше само преди няколко години, се превърна в грижовен и любящ съпруг и баща. Гордея се с него. Ще ви споделя какво стана и с другите. Като цяло положението при  всичките ми приятели е едно и също, те са добре слава богу. Но дори и сред компанията ни ще настъпи промяна.След около седмица Вале и Майк заминават за Аржентина. Много ми е гадно, че се разделям със сестра ми, но е и по- добре. Времето ми да се скрия от Максимилян и неговите бесни кучета изтича. След като се върнахме вкъщи, охраната стана тройна, навсякъде около имота има мъже с калашници. Преди шест месеца вярвах, че съм по- силна от него и че полицията ще го залови. Но сега след раждането не съм толкова уверена. Имам кошмари, почти всяка нощ след изписването, свързани с Канде. Знам че нещо ще се случи и че няма да бъда в състояние да го предотвратя. Не е хубаво да мисля за лоши неща, защото мога да предизвикам случването им. Унесена в размишления, щях замалко  да си отрежа пръста с ножа.

- Не ми се яде салата с пръсти в нея- каза някой с насмешка зад мен.Подскочих леко и оставих ножа на страна, обърнах се мигновено. На стената се беше облегнал Рудже и се подсмихваше.

- Извинявай, просто се притеснявам - разтърках слепоочията си - всичко в последно време ми идва в повече.

Руджеро дойде бавно до мен и ме прегърна. Отпуснах глава на гърдите му. Усещах се защитена.

- Всичко ще бъде наред, любов моя- целуна косите ми- няма да позволя на никой да ви нарани. Обичам те!

- И аз теб! - макар и да не исках се отделих от прегръдката му. - Страхувам се, Руджеро, страх ме е за теб, за Ливия, за всички - нещо мокро покри лицето ми, бяха сълзи.