Карол, кой харесваш?

387 23 0
                                    

Вал: Кар, харесваш ли някое момче?

Аз: Ами има едно, но....

Вал: Хайде де, кажи!

Аз: Добре. Харесвам ........

Тогава се появи момчето, което тайно харесвах, а именно Николас.

 Това е той. Много е готин и красив!  Работи на пързалката като помощник. Мисля, че и той ме харесва, но не съм сигурна. Смятам, че е време да говоря с него.

 Смятам, че е време да говоря с него

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

Вале:Е, кой е?

Аз: Той е...- видях Майкъл -Вале, виж Майк. - Тя го извика.

Майк: Какво правите, момичета? Как си скъпа?- и прегърна Вале.

Вале: Караме кънки. Ела и ти ако искаш? - Леко сестра ми ме издразни, защото дойде ли Майк аз ставам трето колело, затова си тръгнах. Отидох и се преобух, прибрах си кънките във шкафчето  и видях Руджеро, който се хилеше отстрани.

ОТ ИМЕТО НА РУДЖЕРО

Винаги е забавно като се съберем всички, защото се шегуваме и забавляваме. По едно време Карол и Вале отидоха на някъде. Тръгнах след тях, защото ми стана любопитно къде отиват. Видях ги на пързалката да карат. Признавам си,че и двете са уникални кънкьорки. Валентина започна да разпитва Кар дали харесва някой, и  на мен ми стана  интересно, затова се скрих, за да не ме видят. Появи се и Майк. Той отиде при тях, след малко Карол си тръгна.Отиде да се преобуе при шкафчетата, а аз само това и чаках, за да я  подразня малко. Тръгнах към шкафчетата и щом ме видя се стресна.

Кар: Какво правиш тук?! Уплаши ме!

Аз: Извинявай! Не исках ! Искам да ти се извинявам за днес, не трябваше да се блъскам в теб! - Какво ми става?! Какви ги говоря!

Кар: Брей, Руджеро да се извини! Да не си си ударил главата?- почука ме по челото и започна да се смее.

Аз: Какво толкова му е смешното? Просто се извиних- погледнах я изненадано.

Кар: Спокойно само се шегувам и все пак благодаря за извинението. Няма проблем. Нуждаех се от нов и без това. -за първи път осъзнах, че тя има наистина красива усмивка .

Аз: Хайде да отиваме при другите! Че ще ни вземат за гаджета - намигнах й.

Кар: Давай да вървим, че не ми се слушат глупостите на сестра ми - забута ме към кафенето.

СЛЕД МАЛКО ОТ ИМЕТО НА КАРОЛ

Бяхме готови да си вървим, защото стана прекалено късно. Беше към 21, но за богатите деца това е вечерен час. Как само го мразя! Тъкмо щяхме да тръгнем и не можех да си намеря телефона, затова отидох при шкафчетата и видях........ Не може да е истина!

Очите ми се напълниха със сълзи!

Какво ли е видяла Кар при шкафчетата?


Това е любовNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ