Ще запазя малката ти тайна!

205 23 2
                                        

От името на Майкъл

 Сега съм в училище и мисля относно онова, което се случи преди няколко дни. Какво ще правя? Трябва да избера дали да предам приятелите си или да отвлека Киара. И в двата случая Руджеро ще ме убие. Дали да направя като Вале и да си призная?

- Хей, приятел! Добре ли си?- зад мен стоеше Ру. - Защо си толкова посърнал? Да не би с Валентина....

Аз: Не е това. Просто не спах добре.

Ру: Личи ти, но защо не успя да спиш?- а сега какво?

Аз: Заради теста по математика. 

Ру: Не си се наспал, защото си се притеснявал за тест?- каза го с голям сарказъм. 

Аз: Да, така е.

Ру: И защо?

Аз: Нашите казаха, че ако не се стегна ще ми забранят да излизам. - звънецът удари.

Ру: Време е да влизаме в час.

От името на Карол

Днес най- сетне съм на училище. Колкото и странно да звучи, училището ми липсваше! Първият час беше Физика. Леле, с този предмет съм яко скарана. Няколко дни преди Себастиян да ме простреля правихме тест и сега ще ми го върнат. Докато госпожата връщаше тестовете, в главата ми се въртеше само " Дано да имам повече от две".   Госпожата стигна до моя чин и ме погледна.

Г: Браво, Севиля! Имаш отличен.- и ми подаде теста. Почувствах се на седмото небе от радост. След часа тръгнах към стаята на Вале, за да й кажа добрата новина. Разсеях се, вратата на класната й стая се отвори и ме удари по главата. Руджеро дойде до мен и ми
помогна да си събера нещата, които се разпиляха по земята. Забелязах, че гледа теста ми по Физика.

Ру: Супер! Значи си се справила.

Аз: Все пак имах добър учител. - той се усмихна -  Себастиян е уникален.- после се натъжи.

Ру: Значи не помниш.- гледаше много тъжно, даже имах чувството, че скоро ще заплаче. Затова го целунах по бузата и го прегърнах.

Аз: Ти си много по - добър от него. Не съм забравила кой ми помогна.

Ру:  Вече си спомни  миналото си?

Аз: Да. Спомних си всеки един момент с теб! Обичам те!- наведе се към мен и ме целуна по челото.

Ру: И аз те обичам! Ти си моята принцеса!- звънецът би и беше време да влизаме в следващия час.

Това е любовWhere stories live. Discover now