Ти си всичко за мен

263 17 4
                                    

От името на Руджеро

След като си тръгнах от къщата на Карол, поех към моето любимо място. Това е една прекрасна градина, която много прилича на японските градини в Япония, затова я наричат " Японската градина". Прекрасно кътче, където мога да се отпусна и да забравя за всичко.

 Прекрасно кътче, където мога да се отпусна и да забравя за всичко

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Докато се разхождах си спомних за скандала с Карол. И тя имаше право е донякъде, защото трябваше да й кажа за тази откачалка. Но защо трябваше да ми крещи все едно съм спал с нея, просто не мога да разбера. Кар много ме нарани, не го очаквах от нея. Тя никога не е била такава. И аз прекалих, като и надух главата с глупости за Себастиян. Кари е само моя и никой няма да ми я вземе. Дори сега тя да ме мрази, аз ще си я върна. Вече съм напълно сигурен в чувствата си към нея. Тя е всичко за мен. Още сега ще отида при нея и ще й го кажа. Когато стигнах изхода на парка я видях, какво... тя е дошла тук заради мен! Усмихнах се и й махнах, но тя не ме забеляза. Остана и още малко и щеше да е при мен. Изведнъж на пътя изскочи кола точно пред нея. Тя се стъписа от страх и застана  пред колата. Какво това ли е краят? И нея ли ще загубя, като Канде? Та това е моята най- голяма любов! Не няма да го допусна! Хукнах към нея и преди колата да я блъсне аз я бутнах на страни. Двамата паднахме на земята, тя цялата трепереше. Щом я погледнах, очите й се напълниха със сълзи.

Аз: Добре ли си? Има ли  ти нещо?

Кар: Не няма ми нищо, добре съм. Ти ме спаси!

 Аз: Разбира се, че ще те спася! Ти си ми гадже!

Кар: Значи още сме заедно или....?

Аз: Да още сме заедно!- тя се усмихна. Помогнах и да стане. Нямаше никакви сериозни рани само леко се беше одраскала на няколко места.

Аз: Хайде да се прибираме.

Кар: Не още. Може ли да поговорим?

Аз: Добре. Искаш ли в градината?
Кар: Става.- Влязохме и започнахме да се разхождаме. През цялото време мълчахме. Стигнахме до едно от мостчетата над езерото. Аз я хванах за ръката. Започна да говори тя.

Това е любовDonde viven las historias. Descúbrelo ahora