Това е любов

Дядо!

След един месец 

От името на Карол

С Мичел вече сме в много по -добри отношения. Доверието и връзката по между  ни се подобри. Той пак е грижовен и мил, както от самото начало. Сега съм в близкия парк до къщата ми заедно с Каролина.

- След един месец ще станеш на 18, вълнуваш ли се?

- Ще ти се. 

- Кой ли ще е?

- Нямам си и на идея. Нашите са много потайни.

- Усещам, че ще е някой познат човек! - намигна ми.

- Мичел? - повдигнах вежда.

- Не. Може би Руджеро? - погледнах я втрещено. Идваше ми да я удуша.

- Каролина, само за него ли се сети? Той е перфектен за мен. - казах го иронично.

- Обичаш го. И знаеш, че аз никога не греша! - заяви тя.

- Тук си в пълна грешка,приятелко! - спрях и се загледах в далечината. Нуждая се от нещо, което да отклони темата - Виж, захарен памук!

- Къде?

- Ето там.

- Хайде, да  си вземем.

Двете хукнахме към продавача на захарен памук, хората около нас ни гледаха странно. Прекалено сме големи за такива детински неща, но сега това не е важно, щом има захарен памук.

От името на Катя

Ще замина за месец в Ню Йорк при леля ми. Защо ли? Искам да си почина малко, а и със Себастиян ще се оженим там. Вече е твърдо решено от страна на родителите ми, но не знам как ще реагират приятелите ми. Сега си приготвям куфара, защото след три дни ще заминем. Трябва й да се сбогувам с другите. 

- За какво мислиш? - обърнах се и до вратата на стаята ми стоеше Себастиян.

- Мисля относно факта, че ще заминем, ще се оженим и ще оставя приятелите си.

- Пак ще се върнем.

- Да, но след цял месец. Дали ще присъствам на рождения ден на Карол?

- Оооо, за него ще сме тук.

- Благодаря! - прегърнах го- Най - трудно ще ми е без Малена и Вале.

- Стига го мисли. Все едно отиваш на ваканция, но хубава.

- Да, все пак ще се оженим! - целунах го по бузата - Сега ще ми помогнеш ли да се приготвя?