Победители!

159 17 3
                                    

От името на Карол

В момента всички се приготвяме в гримьорната. Настроението е доста приповдигнато и всички се щастливи.  Темата на днешният  Open Music е завръщане на ретро годините, а именно 70 - те и 80 - те. Роклите ни са по дизайн на Киара и Ана и са уникални. Ще бъде супер преживяване! Жалко, че Ру не е тук. Карол, какво си мислиш? Та теб вече не те интересува нищо свързано с него! Мичел застана на вратата и ме привика с поглед. Тръгнах с него само, защото не искам да правя театър пред другите. 

- Какво искаш? - казах през зъби - Защо ме извика?

- Да ти се извиня за смучката и за държанието си към теб.

- Едно " извинявай" и всичко е окей нали?! Ти ме нарани! Радвай се, че не казах на баща ми. - той удари по стената.

- Писна ми аз да съм ти виновен за всичко, малка лигло! Ще ме слушаш ясно ли е?

- Ако не го направя. - вдигна ръка срещу мен и още миг щеше да замахне към бузата ми. Знаех, че ще изпитам много болка от това.

 - Кар, къде си? - беше гласът на Вале. 

Мичел я чу и се отказа от това, което щеше да ми стори. 

 - Щом свърши тукашното фиаско се качваш с мен в колата. Разбра ли? -  не можах да обеля дума, а просто кимнах.

Върнах се при другите и сякаш благодарение на мен, цялото настроение се развали. Приятелките ми следяха всяко мое действие. Оф, Вале им е казала!

 - Кар, добре ли се? - попита му Кира.

- Каква е причината да ме питате всеки божи ден едно и също! Не ми се месете! - развиках им се.

- Карол, сега те дразни и това, че сме приятелки ли? - попитаме Каро, а по лицето й разбрах колко е огорчена.

- Приятелките сте ми разбира се, но понякога ми се бъркате много. - опитах се да замажа положението.

- Преди да срещнеш Мичел не мислеше така. - отвърна ми остро Малена.

- Той не е виновен. - оправдах го -  Дори той единствен ме изслушва.

- Прави го, защото ти спря да споделяш с нас каквото и да е било! - натъжи се Киара.

- Момичета, хайде не сцената! - каза Джулияна и се върна на сцената, за да ни обяви.

Всички вече не изглеждахме щастливи, а по- скоро подтиснати и тъжни. Щяхме да пеем "Mano a mano", която Катя и Киара написаха наскоро. 

Това е любовWhere stories live. Discover now