Това е любов

Ти ме прелъсти нарочно!

От името на Емилия

Минаха три дни от предложението на Лино, с него дойдоха и нови промени. Първо Лара се върна в родината си. Второ днес Катя заминава за Ню Йорк и ще има парти заминаването й. Трето разнесе се новината, че Руджеро ще се жени. Като гледам май още Карол не го е превъзмогнала. Много ми е гадно, че и тя има проблеми. Наскоро ми сподели, че щом навърши 18 тоест след месец, ще се омъжи за непознат. Родителите й са го избрали, без да я питат. Щастлива съм, че моите не се месят във връзката ми с Лино. Те просто искат да съм щастлива. Сега пренасяме кашони пълни с моите вещи. Къщата е на един етаж има и градина. Със сигурност щом се оженим ще си вземем по - голяма. Взех един кашон, но май забравих, че съм жена и не мога да нося кой знае колко тежко.

-Това е мъжка работа. - изсмя ми се Лино, като ме наблюдаваше отстрани.

- Тогава нека мъжленцето ми да дойде. - той дойде вдигна кашона и ми се изплези.

- Не се лигави, а работи! - сопнах му се аз.

- Каква ще ми е наградата? 

- Вечеря.

- Романтична вечеря. С италианска храна и бяло вино.

- Отивам да готвя. Докато ти правя вечеря да си разчистил тук. - заповядах му.

- Още не сме се оженили, а почна да нареждаш! - извика след мен той.

Само че има един проблем! Не съм особено добра в готвенето. А сега какво ще правя? Ще се обадя на Карол.

От името на Карол

 Сега съм в къщата на Мичел. Седя и  го чакам да дойде със закуските, за да си пуснем филм. Много е бавен! Ако Ру беше тук досега да се е върнал. Е, не! Стига вече съм си мислила за него! Той не съществува за мен! Край! Звъненето на телефона ми, ме изкара от мислите за него. Беше Емилия.

- Кажи, Ем!

- Обещах на Лино да му приготвя италианска вечеря, но.... - гласът й изтъня.

- Не можеш да готвиш - изкикотих се през слушалката.

- Ще дойдеш ли да ми помогнеш, но тайно?

- След 15 минути тръгвам.

- Обичам те!

- И аз теб. Чао!

В този момент Мичел влезе в стаята. Носеше сандвичи и два сока. 

- Скъпи, ще трябва да тръгвам.